Завет

ТЪЛКУВАНИЕ НА ЗАВЕТА НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ
Заветът на Левски има две части. Често втората се пропуска, а тя дава смисъла на девиза:
  1. Ние сме във времето и времето е в нас;
  2. Ние него преобръщаме и то нас преобръща.
Формулираната мисъл стъпва на две библейски притчи (мъдрости) на пророк Еклисиаст:
  1. По делата ще ги познаете;
  2. Има време за всяко нещо и срок за всяка работа под небето: Има време за раждане и за умиране; за събаряне и за градене ......
Левски тръгва в разсъжденията си от обективния порив на всеки народ към безсмъртие.  Той иска да докаже на своите съвременници, че българинът не може  да придобие историческо безсмъртие (не религиозно) ако не вникне във времето: това, което е било и това което е. Само така ще успее да бъде това, което иска да бъде утре. Всяко време, измерено като епоха, има своята философия и морал. Затова времето предопределя смисъла на живота. Никой не може да избяга или да надхитри времето – то е в нас като историческо натрупване: стереотипи, нрави, светоглед, мотивация, стил на поведение. Неговата еволюционна предопределеност  и историческа неизбежност формира както личностните черти на вождовете, така и характера на надеждите, очакванията, намеренията и всички останали качества на “обикновената” личност. Затова то е в нас !!! Нашите дела ще получат проверка на времето. В това е смисълът на гражданството и адекватната разумна същност на човека.
Но времето може да тече различно по скорост и  посока (като социо-културно време). Затова няма фатална предопределеност в историята и живота. Винаги има проява на различни линии на историческа приемственост. Тук се крие възможността хората съобразно своите разбирания, воля и последователност да влияят на характера на времето и да налагат с борба желаната посока на развитие. Така човек от биологично, се превръща в социално същество – борец, творец и гражданин. От степента на реализация на потенциала, който природата и историята е вложила в нас чрез обучение, възпитание и обществена воля, зависи характера на времето, в което живеем. Затова и ние сме във времето. Това са деликатните и конфликтни проблеми на всяко време. В него има и традиция и новаторство; и разум и ирационални импулси   (страсти , емоции и нереализирани амбиции); безкрайна поредица от конфликти и компромиси; на приемственост и отрицание; на еволюция и на революции. Затова „ние него преобръщаме и то нас преобръща”
Защо Левски прави тези философски умозаключения, макар да е човек „прагматик” – повече на делото, отколкото на мисълта?
Винаги философията и морала на времето получават своята политическа и организационна мотивация. Винаги взаимодействието между времето и хората прераства в размисъл и диалог между хората – дали сме жертви на времето или сме негови носители. Това е от изключително значение за времето на Левски. Българският народ е трябвало да разбере, че не е фатално обречен да бъде винаги роб във времето; че единствено от него зависи какво да бъде неговото бъдеще. В този диалог неминуемо ще се стигне до тези, които предопределят същността на времето – с кого и на каква основа (цена) историята (социално-историческото време) се прави от хора. И всеки човек: “от царя до пъдаря” има своето място в нейния необратим ход и следва да носи своята отговорност. Тя е безпощадна съдница. В нея нищо не може да бъде скрито и не може да бъде забравено.  Ето защо архитект на историческото си битие, е единствено народът. Така в същността на времето Левски търси надеждата и опората за борба на българския народ. В обективното равновесие между разум и чувства; между спомена за миналото и надеждата за бъдещето, Левски търси надеждата, че макар борбата за свобода в известни периоди от време да е неуспешна, тя не е безсмислена, защото не може да има смислен живот, живот без разочарования, ако не е съобразен с основите на мирозданието. А те чудесно са дефинирани от Яне Сандански, че “човек се ражда за да се бори: робът за свобода, а свободният – за съвършенство”.
доц. Георги Чиллев

 

Назад