ДОБРОДЕТЕЛИ И ЦЕННОСТИ

Споделени от служителите и обучаемите
на Националния военен университет
„Васил Левски”

Ние, офицерите и преподавателите, курсантите, кадетите и студентите, служителите и работниците, осъществявайки целта си да работим и учим в  НВУ „Васил Левски”, заявяваме своето желание и стремеж да споделяме общи морални ценности, да се ръководим от общи морални принципи и да спазваме общи морални норми и правила на поведение:

1. Да познаваме държавните закони, военния устав и правилниците на Университета и Колежа*; да бъдем професионалисти, непрестанно да се усъвършенстваме в предмета на своята служебна дейност; винаги да се държим и да постъпваме така, че да браним и укрепване авторитета на Националния военен университет; задълженията си да изпълняваме ревностно и усърдно, постоянно да отчитаме служебния и държавен интерес — егоизмът, кариеризмът и използването на служебното положение за лични цели противоречат по същество на държавната служба.

2. Неотклонно да съблюдаваме ритуалите и обредите, издигащи престижа на Университета, уважително да се отнасяме към държавната, военна и университетска символика.

3. Постоянно да укрепваме и защитаваме честта си по примера и достойнството на великите ни предци, да се опираме на традициите и заветите; да изучаваме историята и да се ползваме от нейните уроци за благото на обществото, висшите държавни интереси и укрепването на армията.

4. Непрестанно да култивираме у себе си добродетели, необходими на съвременния човек: честност*, безкористие, правдивост, откритост, благонравие, скромност, търпение*, постоянство, да покровителстваме слабите, невинните и оскърбените; да проявяваме човеколюбие*; да възпитаваме в себе си дисциплинираност, решителен характер, воля за победа, прозорливост, самообладание, инициатива*, мъжество, хладнокръвие*,  смелост, физическа ловкост и други.

5. Да бъдем творчески личности, самостоятелни в действията и мислите си, благородни в постъпките и намеренията си; да вършим работата си разсъждавайки, а не машинално да следваме указанията; постоянно да повишаваме своето интелектуално ниво, да разширяваме културния си кръгозор; да умеем да разпознаваме и развиваме своите таланти и талантите на подчинените си.

6. Да съответстваме на високите етически стандарти, да се грижим за чистотата на личната си репутация* и за репутацията на Университета; да ни е скъпо доброто му име; да говорим истината, да не лъжем, да не даваме неизпълними обещания; да бъдем верни на думата си.

7. Да спазваме строго субординацията*, но и да се стремим да изграждаме колегиални и другарски взаимоотношения помежду си, без да допускаме те да се превърнат в основа за протекционизъм*; да водим открита борба срещу всякакъв род корупционни практики.

8. Да се въздържаме от отрицателни привички, можещи да хвърлят и най-малката сянка на общите ни чест* и достойнство*; да считаме за несъвместими с тях доносничеството, клеветата, разпространението на слухове, самохвалството; да избягваме разпътицата, пиянството, грубите думи, хазартните игри, участието във финансови спекулации и политически борби.

9. Да се грижим за собственото си здраве, както и за това на хората, за които отговаряме, като необходимо условие за изпълнение на професионалните ни задачи. Тази грижа започва с личната и обществена хигиена, за чието усъвършенстване да полагаме грижи.

10. В гражданското общество и във военната среда да сме блюстители на достойнството, приличието и правилата на етикета.

 

Назад