„Винаги съм искал музиката да е моят живот. Да свиря в групи, да пътувам в чужбина. Всичко това ми се струваше толкова интересно, че когато ми се отдаде възможност, заминах. Свирих около година и половина в няколко държави и разбрах, че кръчмарският начин на работа не е моята мечта. Рутината не ми хареса. Това че трябваше да повтарям един и същи репертоар всяка вечер, започна да ме отегчава. Върнах се, при това не само в България, а и във военната музика и точно тя сбъдна мечтата ми за истинските турнета зад граница“, разказва старшина Емил Костурков, който от няколко месеца изпълнява длъжността на диригент на Военния духов оркестър на Националния военен университет „Васил Левски“.
Емил Костурков е възпитаник на Военното музикално училище в София, което вече не съществува. Ударните инструменти са неговата специалност, но свири и на саксофон, и на пиано. Завършил и получил първото си назначение в Разград. След това се преместил в жп войските в Горна Оряховица и две години по-късно напуснал армията, за да сбъдне мечтата си и да свири по света. И така около 15 г., в които пътувал, връщал се, тръгвал си, свирил в Градския оркестър и в оркестъра на театъра. „В един момент Военният духов оркестър на НВУ се оказа с доста покани за чужбина и тогавашният диригент маестро Кабакчиев ме покани да пътувам тях. След това той се пенсионира, майор Косев, светла му памет, пое оркестъра и след няколко турнета и много участия с оркестъра, ми предложи да се върна“, казва старшина Костурков.
Когато не е с униформа, той свири и в популярната търновска група „Роял дикси бенд“ – вече почти 30 години. Това е бендът, който години наред прави джаз фестивала в Търново и събира почитателите на тази музика около Конниците. „Жоро Попов, още един голям музикант, който не е сред нас, е основател на „Роял дикси бенд“, но когато се разболя усети, че няма да успее да се пребори, ми повери групата. Преди години бяхме постоянни участници в празниците на Община Велико Търново, след това рязко спряха да ни канят, но ние още свирим на части събития. Сега имаме покани за фестивали в Сърбия и Черна гора“, разказва старшина Костурков.
Много скоро се наложило да поеме диригентската палка и във Военния оркестър. „Майор Косев два пъти ми предлага да ме направи старшина на оркестъра, но аз се занимава с обществени дела, правехме джаз фестивала, свирех в театъра, времето ми беше разпокъсано. Но при втория ни разговор, той беше настоятелен, явно вече предусещаше, че няма да му стигнат силите и аз приех. Така станах старшина на оркестъра, а после поех и отговорността на диригент“, обяснява маестро Костурков.
От няколко месеца той се е заел да подрежда архива на оркестъра и кабинетът му е пълен с папки и партитури. По стария опис папките са около 50, а произведенията в тях – повече от 200. Една оркестрация на увертюра от „Прилепът“, правена за духов оркестър, е вероятно най-старото произведение, което архивът съхранява. В папките обаче има разнообразна музика - маршове, класика, поп и джаз, хора и ръченици, които старшина Костурков се е заел да подрежда по жанрове.
Освен че изпълнява длъжността диригент, старшина Емил Костурков оркестрира, аранжира и композира музика. Той е автор на „Марш на курсантите“, написал е и мелодията, и текста. Маршът прозвучал за първи път в чест на празника на Военния университет преди пет години. От тогава, мелодията е в репертоара на Военния оркестър и музикантите я изпълняват при всяко свое участие.
„Искам да имаме лице, да ни разпознават и по музиката, която свирим. Някои колеги например, когато правят модерни мелодии, ползват дори и гайди, в Стара Загора свирят биг бендови програми. И аз доста време търсих репертоар, с който ние да сме нестандартни и интересни. Публиката приема отлично пъстрия ни репертоар, затова свирим винаги народна музика, класика, маршове, парчета на АББА, Гери Муур, Майкъл Джаксън, The Doobie Brothers, а в края втърдяваме звученето с Дийп Пърпъл“, разказва старшина Костурков.
Много често се налага Емил Костурков да преоркестрира някои от произведенията, които са правени за големи оркестри. „Ние сме 17 човека, когато аз не свиря музикантите са 16. За да имаме минимума от всяка група инструменти за духов оркестър ни трябват още една флигорна, още една валдхорна, поне четири саксофона. Това е оптималният вариант, в който един оркестър може да изпълни всичко“, въздиша старшина Костурков и показва миниатюрна книжка, която открил в архива.
Книжката се оказва Правилник за службата на военните оркестри в Българската армия, в която на не повече от 20 страници са описани видовете оркестри, инструментите, които трябва да има във всеки оркестър, дори репертоарът. Стриктно записани са задълженията на военните музиканти, както и дейностите, с които не могат да бъдат ангажирани. Според този правилник, оркестърът би трябвало да има 42 музиканти на щат, двама диригенти, старшина на оркестъра. И още – английски рог, фагот, саксофони. „Правилникът е от 1993 г., не е излязъл от употреба, но в него пише все неща, за които мога само да си мечтая“, усмихва се маестро Костурков и уточнява, че основното задължение на Военния оркестър е да подсигурява курсантите в строевата подготовка. Музикантите участват в тържествени ритуали и различни мероприятия, трябва да имат и концертна програма.