Генерал от инфантерията* САХАРОВ, Всеволод Викторович (18.02.1851 – 02.03.1935)

Последният руски офицер, началник на Военното училище в София, е подполковник Всеволод Викторович Сахаров. Той изпълнява тази длъжност до Сръбско-българската война (от 20.03.1884 г. до 8.10.1885 г.).#
Генералът от пехотата на Генералния щаб Всеволод Викторович Сахаров е роден на 18 февруари 1851 г. в гр. Зубцов, Тверска губерния. Кръстен е и изповядва православното вероисповедание. Записан е в родословното дърво на дворяните? от Московска губерния, като помещик (дворянин-рус.) от Тверска губерния. Баща му Виктор Сахаров служи в армията в Ямбурския улански полк. В 1861 г. Всеволод Сахаров постъпва на военна служба, като кадет във 2-ри Московски кадетски корпус. В РИА (Руската Имперска армия-бел. В.Миновски) е от 25.08.1867 г. От 1867 г. започва да учи в 3-то Военно Александровско училище (4-та рота).**

След завършването на училището – 23.07.1869 г. - постъпва на военна служба в 1-ви (бившия 8-ми) стрелкови батальон като подпоручик (произведен на 12.07.1869 г.). В архива на Александровското военно училище за 6-ти випуск от 23.07.1869 г. (Списък по реда на старшинството) е записано ...№80 Сахаров  Всеволод (от юнкерите, получава направление в 1-ви стрелкови батальон). В батальона е назначен като ковчежник (казначей-рус. бележка В.Миновски) и на 07.05.1871 г. е произведен в чин поручик от РИА. Преместен е в леб-гвардейския Московски полк с чин подпоручик на 6 януари 1873 г., а през 1874 г. постъпва в Академията на Генералния щаб. След завършване на академията през 1877 г. е зачислен кьм Генералния щаб и е назначен в щаба на 6-ти армейски корпус. На 27.03.1877 г. Всеволод Сахаров е произведен във военен чин поручик. В 1877 г. е преместен в Генералния щаб, произведен е в чин щабс-капитан – 17.07.1877 г. и е назначен , като обер-офицер за поръчки. На 28.11.1877 г. е произведен в чин капитан и същата година е назначен за главен адютант към щаба на гренадирския корпус. Взема участие в състава на Дунавската армия в Руско-турската освободителна война 1877-1878 г. Участва в сраженията под гр. Плевен*** на 27 ноември 1877 г. Командир на корпуса е генерал-лейтенант, генерал-адютант Иван Степанович Ганецки (Ганецкий-рус.). За награда в битката с турците е произведен в чин капитан през 1878 г. Назначен е като офицер за особени поръчения към щаба на Гренадирския корпус през 1878 г. Със заповед на действащата армия  №136 от 1878 г. е назначен за наблюдаващ офицер за оттеглянето на войските от пристанището Родосто. В 1879 г., като офицер от Генералния щаб е назначен в разпореждане на генерал-адютант граф Едуард Ив.Тотлебен – временно изпълняващ длъжността генерал-губернатор на гр.Одеса. По-кьсно е назначен за щаб-офицер при 3-ти армейски корпус в гр. Вильна****. От учебната 1881/1882 г. до 01.02.1884 г. е преподавател по топография и тактика във Виленското пехотно юнкерско училище. Произведен е в чин подполковник на 12.04.1881 г. През 1883 г. е назначен като офицер за специални поръчки към командуващия на Виленски военен окръг. През 1883 г. за отлична и усърдна служба е удостоен с монархическо (царско) благоволение. Уволнен от военна служба по лична молба, за да служи в Българската войска (намира се в оставка от РИА от 29.01.1884 до 26.10.1885г.). Същата година, със заповед на българския княз Александър І Батенберг е назначен за началник на военното училища в София. Тази служба изпълнява от 29 януари 1884 г. до 30.08.1884 г.-08.10.1885 г. Известният руски военноначалник Александър Ф. Редигер(1853-1920)## описва в спомените си срещата си с Всеволод Сахаров в гр. София. С височайша заповед на 08.04.1884 г. е произведен във военен чин полковник. За “отлична, усърдна и ревностна служба” е награден от българския княз Александър І Батенберг с българския орден Св. Александър ІV-та степен. Съгласно заповед № 86 на Българската войска е назначен за временно изпълняващ длъжността товарищ² на военния министър от 6.09.1885 до 9.09.1885 г. С височайша заповед на Българския княз е уволнен от Българската земска войска през 1885 г. На 26.10.1885 г. с височайша заповед на Руския император отново е възстановен на служба в Генералния щаб на руската армия с назначение – оставане в разпореждане на началника на Главния щаб в Руската императорска дипломатическа мисия в София. През 1886 г. с Височайша заповед е назначен за началник щаб на 21-ва Пехотна дивизия (13.12.1886-17.09.1892 г.). С свобождаване от Генералния щаб през 1892 г. е назначен за началник на Тифлиското пехотно юнкерско училище (17.09.1992-17.08.1894 г). Назначен е за началник на 15-ти гренадирски Тифлиски на името на Негово Императорско Височество Великия княз Константин Константинович полк през 1894 г.(17.08.1894-10.06.1896 г.). За заслуги по служба е произведен в чин генерал-майор (10.06.1896 г.), назначен за началник щаб на войските на Закаспийска област (10.06.1896-27.02.1899 г.) и е зачислен отново в Генералния щаб през 1896 г. През 1899 г. е назначен за началник щаб на Туркестанския военен окръг### (27.02.1899-14.11.1904 г.) и е освободен от Генералния щаб. По сведение на 2-ри Департамент на Министерството на правосъдието е назначен за почетен мирови (областен-рус.) съдия в Ташкентския окръжен съд за 3 години, считано от 14 май 1900 г. За отлична служба е произведен в чин генерал-лейтенант през 1901 г. Изпълнява длъжността помощник на Туркестанския генерал-губернатор и командуващ войските на Туркестанския военен окръг (от 14.11.1904 г. и на 01.01.1906 г.). През 1906 г. е произведен във военен чин генерал от инфантерията на Генералния щаб (произведен при оставката си през 1906 г. от поста помощник на Туркестанския генерал-губернатор и командуващ войските на Туркестанския ВО). По-късно е началник-щаб на армията на адмирал Колчак. След Октомврийската революция 1917 г. живее в емиграция в Белгия. Член е на РОВС (Руски Общо-воински съюз)*****. Взема участие в почетния караул в първото погребение на генерал барон П.Н.Врангел на 25 април 1928 г. в Брюксел на гробището Иксел (Ixelles). Генералът от инфантерията Всеволод В.Сахаров е най-висшият бивш руски царски генерал, които участва в почетния караул при погребението на барон Врангел в Белград на 6 октомври 1929 г. Умира на 02.03.1935 г. в Брюксел и е погребан в гробището Ixelles.
Награди и отличия: благодарствена царска грамота като капитан (1877 г.); орден Свети Станислав 3-та степен с мечове и лента (1879 г.); орден Св. Анна 3-та степен с мечове и лента (1879 г.); орден Св. Владимир 4-та степен (1882 г.); Царска благодарствена грамота (1883 г.); орден Св. Станислав 2-ра степен (1885 г.); Царска благодарствена грамота (1887 г.); орден  Св. Анна 2-ра степен (1888 г.); орден Св. Владимир 2-ра степен (1892 г.); генерал-майор (1896 г.); орден Св Станислав 1-ва степен (1898 г.); генерал-лейтенант (1901 г.); орден Св. Анна 1-ва степен (1904 г.);
Чуждестранни награди: румънски орден Железен кръст (1979 г.); български орден Св. Александър 4-та степен (1885 г.); персийски орден на Лъва и слънцето 1-ва степен; бухарският орден на Изгряващата звезда 2-ра степен(1893 г.); бухарският орден Златна звезда с диаманти 1-ва степен (1898 г.);
Медали: сребърен медал за царуването на император Александър ІІІ и за спомен от свещената коронация на негово Императорско величество на 14 май 1896 г.; светло-бронзов медал в чест на Руско-турската война 1877-1878 г.; тъмно-бронзов медал за труда в чест на всеобщото преброяване на населението и др.
Всеволод В. Сахаров е женен за Анна Петровна (1861-1938), родена Денчикова (Деньчиковая – рус.). Според други сведения, съпругата на генерал Сахаров -  Анна Петровна е с моминско име от известния руски род Сухомлинови – Сухомлинова (Сухомлиновая). Тя почива през 1938 г. и също е погребана в Брюкселското гробище Ixelles. От своя брак генерал В.В.Сахаров има двама сина Вячеслав и Игор.
Вячеслав Всеволодович Сахаров (06.06.1891- 05.05.1958) полковник, кирасир³, участник в гражданската война; Н50, Л7с19; погребан в Брюксел на гробището Иксел. Женен за княгиня Анна Валериановна Голицина (1896-1995) – дъщеря на княз Валериян Константинович Галицин (03.07.1869-1923?) от брака му с Юлия Александровна Урусова (1868-1951). Родът Голицини (Голицыны-рус.) - руски военни и държавни деятели, князе от различни клонове на един от най-старите родове, произхождащ от Великия литовски княз Гедимин. Анна Голицина е родена на 10 май 1896 г. в Москва. Починала на 10.01.1995 г., St.Gilles – Белгия. Първоначално е омъжена през 1918 г. за Юрий Шестаков. Вторият и брак е през 1920 г. в гр. Карасубазар (Qarasuvbazar, Къарасувбазар-до 1944 г.) дн. Белогорск-рус.; Білогірськ-укр. Град  на п-ов Крим, Украйна с Вечеслав Всеволодович Сахаров. Починал през 1958 г. и погребан в гробището Ixelles (Иксел), Брюксел.
Игор Всеволодович Сахаров (1893-1937) Н50, Л7с19
Всеволод Викторович Сахаров има двама братя достигнали до висш армейски чин в руската армия:Сахаров, Виктор Викторович (1848-1905) и Сахаров, Владимир Викторович (20.05.1853 стар стил – хх.08.1920 – нов стил)
До скоро в руската военна наука имаше съмнения в родството на тримата братя Сахарови. С последните исторически документи и разкрития е доказано родството на тримата, както и от новоиздадения двутомник на руския историк Сергей Владимирович Волков – Руският офицерски корпус и Трагедията на руското офицерство. Историческите документи показват, че тримата братя са от една фамилия и достигат до висши генералски чинове: военният министр генерал-лейтенант, генерал-адютант Виктор Викторович Сахаров(1848-1905); средният брат Всеволод Викторович Сахаров-генерал от инфантерията (произведен при оставката от поста помощник на Туркестанския генерал-губернатор и командуващ войските на Туркестанското ВО през 1906 г.) Всеволод Викторович Сахаров (18.02.1851 – 2.03.1935) и най-малкият брат - участникът в Първата световна война - генералът от кавалерията, Оренбургски губернатор и наказен атаман за 14 дни на Оренбургската казашка войска Владимир Викторович Сахаров(20.5.1853 - авг. 1920).
Сахаров, Виктор Викторович (1848-1905)-генерал от кавалерията, генерал-адютант, началник на Генералния штаб(1898-1904), военен министър(1904-1905)
http://www.vrtu-vvkure.com/modules.php?name=Forums&file=viewtopic&t=147&start=40
Сахаров Владимир Викторович (20.05.1853 стар стил – хх.08.1920 – нов стил)-генерал от кавалерията, Оренбургски губернатор и наказен атаман за 14 дни на Оренбургската казашка войска.
http://www.vrtu-vvkure.com/modules.php?name=Forums&file=viewtopic&t=147&start=40
http://www.grwar.ru/persons/persons.html?id=331
http://www.hrono.ru/biograf/bio_s/saharov_vv.php
Историография и документи: Глиноецкий Н.П. Исторический очерк Николаевской академии Генерального штаба. СПб. тип. штаба войск гвардии Петерб. воен. окр. 1882. стр. сп.176.
А.Н.Антонов. ХХХV. Виленское пехотное юнкерское училище. Кр. исторический очерк. Вильна. 1900 г. стр. Спис. 32.
Список генералам по старшинству. Составлен по 01.09.1896. СПб.1896.стр.994.
Список генералам по старшинству. Составлен по 01.05.1903.СПб. 1903.
Список генералом по старшинству. Составлен по 01.07.1906. СПб. стр. 291.
Смердов В.Н. Сборник биографий бывших юнкеров Александровского военного училища и кадет Александрийского сиротского кадетского корпуса ч. 2. М. 1904.
Грезин И.И. “Кладбища коммун Ixelles и Uccle в Брюсселе. Алфавитный список русских захоронений”. Спб.РГО.1996.
http://baba15919.narod.ru/photospisok6.html 6-й выпуск Алексеевского ВУ 23.07.1869.
http://edinzavet.files.wordpress.com/2008/02/vnvu-sgrada.jpg?w=450
http://edinzavet.wordpress.com/2009/02/23/vnvu-history/
http://proibis.by.ru/002-001.htm Руский зарубежный некропол
* - Генерал от инфантерията – генералски военен чин II клас в пехотата (стрелковите войски) на Руската империя, приет в Списъка на ранговете. Въведен от император Павел I на 29 ноември 1796 г. Заменя чина генерал-аншеф. Отговаря на II клас от Списъка на ранговете, с обръщение “Ваше високопревъзходителство”. Съответства на чин адмирал и действителен таен съветник. Генералът от инфантерията по длъжност може да бъде генерал-инспектор на пехотата или на стрелкова част във войската, командуващ войските на военнен окръг, ръководител на крупни военни съединения (корпус) и обединение на (армии, фронт).
В Съветска Русия този чин е ликвидиран със заповед (декрет) на Съвета на Народните Комисари (“Об уравнении всех военнослужащих в правах”) от 16 (29) ноември 1917 г. Инфантерия (infanteria – от италиански език-младежи) на рус. език обикновенно се отъждествява в превод с пехота; (бел. В. Миновски).
** - Смердов В.Н. Сборник биографий бывших юнкеров Александровского военного училища и кадет Александрийского сиротского кадетского корпуса, вып. 2 – я.
*** - Генерального штаба ГРЕНАДЕРСКОГО КОРПУСА -штабс-капитан Всеволод Викторович Сахаров - старший адъютант штаба. 28-го ноября 1877 г./10 декабря 2003 г. исполнилась 126-я годовщина сражении под Плевной.
Предлагам на вниманието на читателя откъс от книгата, издадена за десетилетието на тази битка: Плевна и гренадеры 28 ноября 1877 г. Под ред. А.И. Маныкина-Невструева. Москва: Университетская тип. на Страстном бул., 1887. - Ч. 1 (сост. К.А. Кондратович), 223 с.; Ч. 2 (сост. И.Я. Сокол), 62 с.
СПИСОК генералам, офицерам и классным чинам Гренадерского корпуса, участвовавшим в сражении под Плевной 28-го ноября 1877 г.
Сведения включают (к 28 ноября 1877 старого стиля):
ШТАБ ГРЕНАДЕРСКОГО КОРПУСА
– генерал-лейтенант генерал-адъютант Иван Степанович Ганецкий – командир корпуса
– генерал-майор Александр Иванович Маныкин-Невструев – начальник штаба
– генерального штаба полковник Александр Александрович Фрезе – прикомандированный к штабу
– генерального штаба полковник Константин Рудольфович Мецгер – состоящий при штабе для особых поручений
– генерального штаба капитан Владимир Сергеевич Волков – состоящий при штабе для особых поручений
– генерального штаба штабс-капитан Всеволод Викторович Сахаров – старший адъютант штаба ...www.genrogge.ru/memo/plgrenadiers1.htm 
**** - Ви?льна до 1919 г. на рус. език; Wilno-полски език; от 1919-1939 г. -  гр.Ви?льно; Vilnius (литовски език) - столица на република Литва; (бел. В. Миновски).
***** Генерал Врангел издава на 1 септември 1924 г. (потвърдена на 1 декември с.г.) заповед за създаване на Руски Общо-Воински Съюз (РОВС) първоначално съставен от 4 отдели: 1-и отдел – Франция и Белгия, 2-и отдел – Германия, Австрия, Унгария, Латвия, Естония, Литва; 3-и отдел – България и Турция; 4-и отдел – Кралството на Сърби, Хървати и Словенци-след 29 октомври 1918 г.(от 3 октомври 1929 г. - Кралство Югославия-бел. В.Миновски), Гърция и Румъния.
¹ -нетитулован руски дворянски род, гербът на рода се намира в 4-та част на ”Всеобщия гербовник (Хералдиката) на дворянските родове в Руската империя”. Дворяните Сахарови още в периода 1700-1762 г. владеят имения в Централно-Черноземния район на Русия.
² – товарищ -другар на военния министър в Българската войска. Длъжността е създадена на 23 юли 1879 г. Това е помощник на военния министър (дн. зам. министър), който го замества в случай на отсъствието му. Закрита с Указ № 9 през 1890 г.
³ – Кирасир- Етимология: исторически и военен термин; военен-военнослужащ в един от родовете на тежката кавалерия носещ кираса-Кира?са(англ.cuirass, от фр.Cuirie – кожен нагръдник) и каска. Произхожда от фр. Cuirassier "брониран”, от фр. Cuirsse, по-късно от лат. Coriasea-кожа; лат.coriaceus-направен от кожа или от corium-кожа; фр. cuir – кожа. Руският кирасир е още от времето на Петър I. Историкът Смирнов предполага, че терминът идва от полски език- kirasjer, или е заимстван от нем. Kürassier, но най-вероятно е от фр. Cuirassier  - съдейки от ударението.
# - Сведение за полковник Всеволод Викторович Сахаров в книгата на Генерал-майор Н.Р. Овсяный. Болгарское ополчение и земское войско. СпБ, 1904 - АЛФАВИТНЫЙ СПИСОК русским офицерам, уволенным "по прошению" от русской службы для поступления в войска Княжества Болгарского- http://history.scps.ru/bulg/00.ht ; http://history.scps.ru/bulg/images/15-32.gif  Според този документ Всеволод В. Сахаров е на действителна българска военна  служба(товарищ на военния министър от 06.09.1885 до 09.09.1885 г.), и е началник на Военното училище в България от 29.01.1884 г. до 09.10.1885 г. На 25.10.1885 г. е уволнен от бълг. армия и на 26.10.1885 г. е назначен отново в редовете на руската армия. Не зная кои са официалните източници и датите, които се цитират във военната история на България за началниците на Военното училище, защото запазените сведения от военната исторография на България са доста объркани и в някои случаи – неточни. Според моето проучване и този документ подполковник В.В.Сахаров е официално началник на Военното училище в  гр.София в периода(29.01.1884 г. - 09.10.1885 г.).
## - Редигер, Александр Федорович, История моей жизни,Том 1,Глава 3.): “...Уже 15 января (1884-бел В. Миновски) Кантакузин уехал в Болгарию; я его проводил на железную дорогу. Вслед за ним уехали туда же два офицера Генерального штаба – Веймарн – товарищем министра, и мой товарищ по Академии Всеволод Сахаров – начальником юнкерского училища. С приездом Кантакузина в Софию правлению Котельникова настал конец, а так как его вновь не назначили товарищем министра, то он оставил Болгарию. У нас сохранились с ним приличные отношения, и по возвращении, в конце апреля, он раза два заходил ко мне.” Алекса?ндър Фёдорович Ре?дигер(1853-1920) е руски генерал, участник в Руско-турската война от 1877/1878 г., член на Държавния совет; от июни 1905 до март 1909 г. заема длъжността на военен министър на Руската империя. Член на Съвета за държавна отбрана(1905-1909); член наДържавния съвет от 3 ноември 1905 г. Автор на воено-научни трудове, председател и член на редица комитети и комисии.
### - ТУРКЕСТАНСКИ ВОЕНЕН ОКРЪГ (1867 – 1918) Създаден на 11 юли 1867 г. В окръга влизат Съръ-Дарянска, Семиреченска (1867 - 1882 и от 1899), Ферганска (от 1876), Закаспийска (от 1881), Самаркандска (от 1886) области, Зеравшански окръг (от 1868), Аму-Дарянски отдел (от 1873) и част от територията на Памир по десния бряг на р. Пяндж. Окръгът е ликвидиран през 1918 г. 16 ф., 5131 ед. хр., 1866 - 1920 гг., описи.
Статията подготви Валентин Д. Миновски-магистър по история

Назад