Капитан от Руската армия Николай Николаевич Флейшер 01.09.1878-21.05.1879

Новата Българската военна армия след Освобождението се казва Българска земска войска. Сформира се според статута “Временни правила за Българската земска войска” от 25 април 1878 г. Начело на войската е поставен руският ген. А. Н. Шелейховски, активно подпомаган от първия военен министър на България руския ген. П. Д. Паренсов. Основа за изграждането на Българската земска войска става Опълчението. Наред с това Временното руско управление въвежда задължителна военна повинност за мъжете от 20 до 30 г. със срок на служба за редовия състав 10 г. От тях 4 г. в Действащата армия и 6 г. в запас. Още през април 1878 г. е свикан първият набор от около 9000 души, а малко по-късно и вторият – над 20 000. За тяхното въоръжаване руското командване предоставя безвъзмездно необходимото оръжие. Офицерският кадър се формира от руски офицери и от български офицери на руска военна служба, а обучението се осъществява по руски устави.

За подготовка на Българската земска войска, специално за офицери-българи в княжеството се създава двукласно военно училище през есента на 1878 г. В първата година на откриването му в него се обучават 200 щатни юнкери (курсанти) и 55 приходящи (в по-горния клас 163 и в началния - 92 човека). Освен тях, 90 младежи са изпратени да изучават кавалерийската служба в Русия, в Елисаветградското юнкерско кавалерийско училище и
42-ма българи са изпратени на обучение в училищата: пиротехническото в Санкт-Петербург и оръжейното в Тула.
На 1 септември1878 г. във Филипопол (дн. Пловдив) императорският руски комисар в България генерал-адютант княз Александър Михайлович Дондуков-Корсаков подписва Заповед № 14 за Военното управление на Българската земска войска, с която назначава първия команден състав на Софийското военно училище, състоящ се от шест души. Училището се нарича Софийско, тъй като е предвидено то да е в столицата на Княжеството гр. София, където ще бъде седалището на бъдещия български княз.
За първи началник на училището е назначен капитанът от руската лейб-гвардия на Литовския полк Николай Николаевич Флейшер, който на 6 септември издава Заповед № 1 на училището. От тази дата започва летоброенето не само на военното училище, но и на цялата българска военнообразователна система. За завеждащ учебната част в училището е назначен щабс-капитана от лейб-гвардейския Литовски полк Рябинкин, а за ротен командир на юнкерите - капитанът от Уралския пехотен полк Стрижевский. Четенето на лекции става на руски език, а по някои предмети - на български.**
В Пловдив училището се разполага в  училище “Света Троица”, което се е намирало в старата част на днешния град. Преместването на училището в София се извършва от 14 до 19 ноември 1878 г., като до Пазарджик се пътува с влак, а от там до гр. София, юнкерите се придвижват пеша.
Първият район на училището в София е бивша турска военна болница, която се е намирала зад днешния Централен военен клуб. Там на 26 ноември 1878 г. училището официално е осветено и открито със Заповед № 18 на Военното управление на България. Днес тази дата е официалният празник на Военния университет (НВУ). На следващия ден започват учебните занятия с приетите юнкери.
На 10 май 1879 г. е произведен Първият випуск в състав 102 души.***  Тези офицери участват в защитата на Отечеството по време на Сръбско-българската война като капитани, а впоследствие изнасят на плещите си подготовката и участието на българската армия във войните за национално обединение и прославят българското оръжие по бойните полета на Тракия, Македония и Добруджа. До 1913 г. 83 души, възпитанници на училището командват полкове, 42 – бригади, 15 – дивизии, а 8 - армии. Освен това петима са началници на военното училище, трима са инспектори на артилерията, двама – на кавалерията. Пет офицера достигат до поста началник на щаба на армията, а шест се изкачват до върха на военната пирамида и са военни министри.
В знак на особено благоволение първият български княз Александър І Батенберг, на 30 август 1880 г (именният ден на княза-бел.Валентин Миновски) приема шефство над училището и към пагоните на юнкерите се добавя корона. Първото си бойно знаме училището получава една година по-късно през 1881 г.
За нуждите на българската войска от нисш военен кадър – унтер офицери (сержанти) и фелдфебели (старшини)и тяхното обучение е създадена по-късно Търновската унтерофицерска школа.

Николай Николаевич ФЛЕЙШЕР (27.11.1846 - 11.12.1909)
Първият началник на Военното училище в България е роден на 27 ноември 1846 г. в гр. Рязан и произхожда от дворянско семество. Син е на руския дворянин генерал-майор Николай Михайлович Флейшер (роден 1809 г.) и на неговата първа жена Наталия Михайловна, по баща ПЕТРОВСКА (родена в 1818 г. в Москва и починала около 1859 г.). Н. Н. Флейшер е от многолюдно семейство и има следните братя и сестри:  Варвара (ок. 1836), Владимир (1839), Елизавета (1840), Зинаида (1841), Алексей (1844), Раиса (1845), Лев (1848), Евгений (1850), Рафаил (1852), Надежда (1853), Борис (1854), Мария (1855), Сергей (1856), Йосиф (1860) – от втората жена на баща му Т.М.КУЛИКОВА. Кръстен е в източно-православната вяра в Симеоновската църква на гр. Рязан от губернския секретар - руския дворянин Александър Василиевич Головин и свидетелката Александра Павлова Шувалова. Завършва І-ви Московски кадетски корпус. Служи в Лейб-гвардейския Литовски полк****, с който участва в Руско-турската освободителна война 1877/78 г. в България. На 1 септември1878 г. във Филипопол (дн. Пловдив) императорският руски комисар в България генерал-адютант княз Александър Михайлович Дондуков-Корсаков подписва Заповед № 14 на Военното управление на Българската земска войска, с която назначава капитана от руската лейб-гвардия на Литовския полк Николай Николаевич Флейшер за първи началник на новосъздаденото българско военно училище. От  1.09.1878 до 21.05.1879 г. той е началник на училището. След завръщането си в Русия завършва ІІІ-то Военно Александровско училище в гр. Москва. Участва във военни действия в Китай в периода юли-септември 1900 г., като началник на Южно-манджурския отряд с чин генерал-майор. Под негово ръководство руските войски превземат Сенъчэн (рус.), военната крепост Коджоу (Гайпин-рус.), Хайчэн (рус.), Инкоу, сражават се под Стария Нючжуан, превземат Ляоян и Мукден.***** За военни заслуги е произведен във военен чин генерал-лейтенант и е началник на героичната 20-та пехотна дивизия в периода от 10.02.1903 до 10.08.1904 г. По-късно е командир на 3-та Сибирска артилерийска бригада.(източник - РГВИА, фонд 409, оп.1, п/с 281-736, фонд 395, оп.57, д. 2566, 1865 год). Генерал-лейтенант Н.Н.Флейшер умира на 11 декември 1909 г.
Николай Николаевич Флейшер е женен за Олга Александровна Комарова****** (родена на 15.11.1862 г.) и има пет деца: НАТАЛИЯ (НАТАЛЬЯ - рус.) - родена на 24 март 1885 г.; ГЕОРГИЙ - роден на 19 април 1887 г.; НИКОЛАЙ - роден на 11 декември 1888 г.; НИНА - родена на 12 септември 1890 г. и БОРИС - род. 4 юли 1892 г. Последните известни сведения за съпругата на генерал Н.Н. Флейшер - Олга са, че през 1912 г. тя живее със семейството си в гр.Тифлис¹. През декември 1912 г. се провежда първият конгрес (събиране) на потомците на рода Комарови.
Съпругата на генерал-лейтенант Николай Николаевич ФЛЕЙШЕР Олга Александровна КОМАРОВА (р. 15.11.1862) е от Витебските дворяни Комарови. Тя е може би дъщеря на генерала от инфантериата Александр Висарионович Комаров (24.08.1830 - 27.09.1904) или на генерал-лейтенант Александр Владимирович Комаров, роден на 20.09.1826 г. Сведение за Олга Ал. Комарова и съпруга и генерал-лейтенант Флейшер, Н.Н.се намират в родословното дърво на Витебските дворяни Комарови.*******
ДЕЦА:
НАТАЛИЯ (НАТАЛЬЯ-рус.) Николаевна Флейшер(Меньчукова)- род. 24 март 1885. Омъжена е за генерал-майор Евгений Александрович Менчуков (Меньчуков).
Евгений Александрович Меньчуков, е роден на 14.08.1879 в Санкт-Петербург – умира (разстрелян) на 25.08.1938 в Москва. Образование получава в Александровския кадетски корпус и Павловското военно училище (1898). Завършва училището с военен чин подпоручик и е назначен в 3-ти Финландски стрелкови полк. Преместен по-късно в Лейб-гвардейския Финландски стрелкови полк. Произведен е поручик на 08.08.1902 г. Участник в Руско-японската война 1904-05 г. Завършва Николаевската академия на генералния щаб през 1905 г., 1-ва степен. Щабс-капитан, капитан ГШ (28.05.1905). Обер-офицер за особени поръчения при щаба на 3-ти Сибирски армейски корпус (1907-1909). Обер-офицер за поръчения при щаба на Виленския Военен Окръг (1909-1912). Произведен в подполковник на 06.12.1911 г. Щаб-офицер за поръчения при командващия войските на Виленския ВО (1912). Участник в Първата световна война. Щаб-офицер за поръчения при командващия 1-ва армия ген. Ренненкампф (1914). Произведен в чин полковник на 06.12.1914 г. Началник щаб  на 26-та пехотна дивизия (1915). Командир е на 27-ми пехотен Витебски полк
(1916-1917). Генерал-майор, началник щаб е на 46-ти армейски корпус (1917). Преминава и постъпва в болшевишката РККА(Червената армия). Назначен за офицер за поръчения при началник щаба на ССР Грузия, началник на оперативно-мобилизационния отдел на този щаб. Началник на учебната част на военно-учебните заведения на Грузия. Завеждащ опреснителните курсове в Свободното грузинско училище (1921). Завеждащ картечното обучение във Военното училище "Выстрел" (1930). Произведен е в чин Бригинтендант (1936) от РККА. Научен сътрудник към Военно-историческия отдел на Генщаба на РККА. По това време живее в Москва на Потаповско кръстовище (Потаповский пер.), 9/11, кв. 51. Арестуван на 10.01.1938 г. Осъден от ВКВС на СССР (25. 08.1938 г.) на смърт чрез разстрел по обвинение в шпионаж. Разстрелян на 25. 08.1938 г. и погребан на "Коммунарке" в Москва (Московская обл., бывшая дача Г. Ягоды). Реабилитиран е на 02.06.1956 г.
Военни награди: орден Св. Станислав 3-та степен с мечове и лента (1905), орден Св. Анна 4-та степен (1907), орден Св. Анна 3-та степен (1909), орден Св. Станислав 2-ра степен (1911), Георгиевско оръжие (1915).
Библиография: 1) Залесский К.А. Кто был кто в Первой мировой войне. М., 2003. 2) Тинченко Я. Голгофа русского офицерства в СССР 1930-1931 годы. М., 2000. 3) Черушев Н. Невиновных не бывает. М., 2004. 3) Список лиц с высшим общим военным образованием, состоящих на службе в РККА по данным на 01.03.1923. М.,1923. 4) Список Генерального штаба. Петроград, 1914, 1916, 1917]. По материалам сайта "Русская армия в Великой войне".
ГЕОРГИЙ Николаевич Флейшер - роден на 19 април 1887 г. През 1913 г. е студент в Санкт-Петербург. "Във връзка със значителния недостиг на офицерски състав във флота на Морското ведомство му се налага да организира редица ускорени курсове за обучение, които произвеждат офицери за военните действия по това време. Като подобни учебни заведения се отнасят Отделните гардемарински класове, Курсове за гардемарин от флота, Школа за прапорщчици към Адмиралтейството (мичмани във военно време). От 5 август 1913 г. в Санкт - Петербург се откриват Временни курсове за юнкери от флота с учебен курс по програма на Морския Корпус. От 1 юни 1914 г. те са преобразувани в Специални гардемарински класове (Отдельные гардемаринские классы - ОГК), като 60-те по-рано зачислени тук юнкери от флота  се преименували в гардемарини. В класовете се приемали на конкурсна основа деца на офицери, потомствени дворяни, свещеннослужители (в ранг не по нисък от йерей), граждански чиновници (не по-ниски от VII клас от таблицата за ранговете в Руската империя), а също и представители на другите съсловия на христианското вероизповедание, които са завършили някакъв курс в граждански ВУЗ. След зачисляването в Специални гардемарински класове (ОГК), гардемарините веднага полагали военна клетва. Пълният курс на обучение бил три години. След това възпитаниците се произвеждали в корабни гардемарини и се разпределяли на кораби от Учебно-артилерийския и Учебно- минния отряди. След практика и полагане на изпит те получавали чин корабен гардемарин от флота ." www.simvolika.org/mars_064.htm  Г.Н. Флейшер служи като корабен гардемарин от флота (по-късно чинът гардемарин от флота е заменен с чин мичман в руския морски флот - превод В. Миновски).
НИКОЛАЙ, Николаевич Флейшер - роден на 11 декември 1888 г. През 1913 г. е студент. Поради недъг по рождение е признат за негоден за военна служба.
НИНА, Николаевна Флейшер - родена на 12 септември 1890 г. През 1913 г. следва в Иркутският Институт.
БОРИС, Николаевич Флейшер - роден на 4 юли 1892 г. Завършва Тифлиския Кадетски корпус, Военна школа в Порт-Артур и Павловското Военно училище в 1911. От 1913 г. е произведен юнкер. Сведения: РГВИА (фонд 409, оп.1, д.255-303).
Информация също от сайта: http://baza.vgd.ru/post/1/9038/p27208.htm?

 

РОДОСЛОВНО ДЪРВО НА ГЕНЕРАЛ-ЛЕЙТЕНАНТ НИКОЛАЙ НИКОЛАЕВИЧ ФЛЕЙШЕР
Баща - генерал-майор Николай Михайлович Флейшер (роден 1803 г.)
Генерал-майор ФЛЕЙШЕР, НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВИЧ.
Той е роден през 1803 г. Учи в Благородническия пансион при Московската губернска гимназия, но не завършва курса. Продължава обучението си в  Школата за подпрапорщици на Гренадерския корпус. Служи в Гренадерския полк на принц Евгений Виртембергски през 1829-1844 г. и в 1-ви Московски Кадетски корпус (преподавател по математика), а от 1840 г. е батальонен командир. В 1820 г. е произведен в чин подпрапорщик, в 1822 г. - прапорщик, в 1825 г.- подпоручик, в 1827 г. - поручик, в 1829 г. - щабс-капитан, в 1833 г. - капитан, в 1839 г. - подполковник, в 1852 г. - полковник. През в 1862 г. е произведен в чин генерал-майор, по случай уволнението от военна служба и преминаването му в запаса. От 1844 г. е полицмайстор в гр.Рязан, в 1847-49 - губернатор² на гр.Зарайск. От 1850 г. е батальонен командир в Константиновския Межевски институт в Москва.
Награден е с ордените: Св.Владимир 4 ст., Св.Анна 2 и 3 ст., Св.Станислав 2 ст. Притежател е на дворянски имения в Московска, Рязанска и Вологодска губернии. Генерал-майор ФЛЕЙШЕР, Н.М е женен два пъти и има 15 деца. Четиринадесет наследници от първия брак с Наталия Иванова ПЕТРОВСКА и един син Йосиф, от втората му жена Т.М.КУЛИКОВА.
Майка на бъдещия н-к на българското Военно училище е Наталия Иванова Флейшер (родена Петровска). Тя е родена през 1818 г. в Москва и починала около 1859 г. През 1856 г. Наталия Ив. Флейшер притежава родово наследство от 537 десятини (рус.)³ в селата Рослиново, Абакумово, Кочурово, Клокуново, Ширяево във Вологодски окръг на Вологодска губерния. Нейният баща – Иван Андреевич ПЕТРОВСКИ (1765 – 31.07.1827) произхожда от древен полски дворянски род. Той е колежски съветник през 1804 г., щатски съветник в 1816 г. Награден е с ордените: Св.Анна 2 ст., Св.Владимир 4 ст. В 1814 г. е записан в 4-та част на дворянската родословна книга на Московска губерния.[в Общия Гербовник (Хералдиката) на  Всеруската Империя е записан в част VII, отделение 1-во - герб на рода от 1803 г.]. Починал на 31 юли 1827 г. в Москва и е погребан на Ваганковското гробище. (ЦГИАМ, ф.4, оп.12, д.135).
Братя и сестри:  Варвара (ок. 1836), Владимир (1839), Елизавета (1840), Зинаида (1841), Алексей (1844), Раиса (1845), Лев (1848), Евгений (1850), Рафаил (1852), Надежда (1853), Борис (1854), Мария (1855), Сергей (3 февруари 1856 - 27.12.1918), Иосиф (19.10.1860 -?) - брат от втория брак на баща му с КУЛИКОВА Т.М.
ВАРВАРА Николаевна Флейшер- родена около 1836 г. Единственното сведение за нея се намира в изповедната книга на Петропавловската църква в Ивановска енория при 1-ви Московски Кадетски корпус (ГИАМ, ф.203, оп.747, д.1344).
ВЛАДИМИР Николаевич Флейшер е роден на 26 януари 1839 г. в Москва. Приема православната вяра в Петропавловската църква при 1-ви Московски Кадетски корпус. (Ивановска енория), кръстен от поручик ИВАНОВ П.П.и съпругата на действителния таен съветник Писарева А.М. Завършва1-ви Московский Кадетски корпус в 1856 г. В 1859 г. е произведен във военен чин прапорщик, от 1871 - подполковник, в 1893 - полковник.
Служи в 1-ва Московска военна гимназия, а от 1893 г. е в оставка (ист.- АСМД).
Военни отличия: Орден Св.Владимира 3 и 4 ст., Св.Анна 2 и 3 ст., Св. Станислав 2 ст.
с корона и без корона. Владетел на родови имения в Московска (311 десятини), Вологодска (392 дес.), Рязанска (640 дес.) губернии. Живее през 1873 г. на ул. Хопиловска (Лефортовската част) в къщата на Чистяков, а в 1883 - на ул.Вознесенска (Басманската част) в къщата на Дементиев. Женен е за Е.А.РАШКОВА и има 5 деца:
БОРИС Владимирович Флейшер – роден на 3 февруари1870 г. Кръстен в православната вяра от Н.М.ФЛЕЙШЕР и свидетелката Е.Т. РАШКОВА. Завършва математическия факултет на Московския университет и Московското Пехотно юнкерско училище в 1893 г. Изпратен е да служи в Лейб-Гвардейския.Литовски полк. От 1893 г. е подпоручик, а от 1897 – поручик. Сведения от служебния списък за 1895 г., който се пази в РГВИА (фонд 409, оп.1, 80-157/61). В 1895 г. не е бил женен. От 1909 г. е полковник, командир на рота във Владикавказкия Кадетски корпус. През 1916 г. с чин полковник е инспектор на класовете в Ташкентския кадетски корпус. По-нататъшната му съдба е неизвестна. Награди: Орден Св.Владимир 3 ст.
НАТАЛИЯ (Наталья) Владимировна Флейшер – родена на 2 октомври 1871 г. в Москва.
ГЛЕБ Владимирович Флейшер – роден на 5 ноември 1873 г. Завършва медицинския факултет на Московския университет и Военно-Медицинската Академия в 1900 г. Служи във 2-ри Ивангородски Крепостен полк. От 1904 г. е в Санкт-Петербургската Клиническа военна болница. През 1907 г. е младши доктор в Любавския Пруски полк (служебният списък за 1911 г. се съхранява  в  РГВИА (фонд 409, оп.1, д.14-748). Доктор по медицина, придворен съветник (1907). Женен е за Александра Петрова Флейшер (моминската и фамилия е неизвестна), от която има 2 деца – Елена (род. на 4.12 1901), Юрий (род. на 28.02.1903).
ЛИДИЯ Владимировна Флейшер – родена на 24 февруари 1875 г. в Москва.
ЕЛЕНА Владимировна Флейшер – родена на 22 март 1881 г. в Москва. От брака си с В.П.ПРОТОПОПОВ има син Николай и две дъщери – Марина и Татяна.
ЕЛИЗАВЕТА Николаевна Флейшер – родена на 19 юли 1840 г. През 1861 г. е била омъжена.
ЗИНАИДА Николаевна Флейшер - род.на 29 септември 1841г. в Москва. През 1861 г. е била омъжена.
АЛЕКСЕЙ Николаевич Флейшер (1844-?) е роден на 31 март 1844 г. в Москва. Завършва военното си образование в 1-ви Московски кадетски корпус през 1862 г. Разпределен е в 8-ма Артилерийска бригада, а от 1864 г. -  в 38-ма Артилерийска бригада. От 1869 г. е назначен в Аргунския военен окръг като делопроизводител1. През 1870 г. е Шароевски наиб2; от 1871 г. - Шароевски пристав, а след това пристав на 2-ри участък. Взема участие в потушаването на  Полския метеж (1863-1864). От 1862 г. – прапорщик, 1865 - подпоручик, 1867 - поручик, 1871 - щабс-капитан, 1875 – капитан. В сведение от служебния списък на дворяните в Русия (РГВИА, ф.489, оп.1, д.7096), Алексей Николаевич Флейшер през 1875 г. получава от родителите си 182 десятини земя в с. Берняково.
Награди и отличия: Орден Св.Станислав 3-й ст., бронзов медал за потушаване на Полския метеж. Алексей Н. Флейшер е женен за Е.Г.ПОЛСКА, и има 2 деца:
НИКОЛАЙ Алексеевич Флейшер – роден на 26 февраля 1872 г. В 1910 г. е подесаул в 1-ви Кавказски полк на Кубанската Казашка войска в гр.Мерв – Закаспийка област. През 1916  г. е есаул в 4-ти сборен Кубански полк, а същевременно е войскови старшина на Ставрополския полк. Награден с Орден Св.Станислав 2 ст. Деца:
СОФИЯ Алексеевна Флейшер - родена на 27 март 1874 г. РАИСА Николаевна Флейшер – родена на 3 септември 1845г. в гр. Рязан.
НИКОЛАЙ Николаевич Флейшер(27.11.1846 – 11.12.1909) – бъдещият началник на юнкерското военно училище в България.
ЛЕВ Николаевич Флейшер – роден на 25 януари 1848 г. в гр. Зарайск. През 1861 г. учи в 1-ви Московски Кадетски корпус.
ЕВГЕНИЙ Николаевич Флейшер – роден на 7 декември 1850 г. в Москва. Има дъщеря -   Татяна Евгениевна Флейшер3.
РАФАИЛ Николаевич Флейшер (19 февруари 1852 - 1 октомври 1916).
Роден на 19 февруари 1852 г. в Москва. Завършва 1-ви Московски кадетски корпус и 3-то Военно Александровско училище в 1871 г. Получава военно направление в Лейб-Гвардейския Литовский полк. През 1875 г. е произведен във военен чин подпоручик, 1876 - поручик, 1878 - щабс-капитан, 1883 - капитан, 1887 - подполковник, 1891 - полковник. През 1910 г. - генерал-лейтенант, началник (27.01.1909-19.02.1914) на 27-ма Пехотна дивизия във Вилнюс. От 1916 г. - генерал от инфантерията, служи като генерал за особени поръчки при командващия на 2-ра Армия. Командва шест месеца 7-ма Туркестанска стрелкова дивизия, а  след това е върнат поради болест на старата служба.Умира на 1 октомври 1916 г.
Награди и отличия: Орден Св.Станислав 2 ст. с мечове, Св.Станислав 3 ст. с мечове и лента, Св.Анна 2 ст., Св.Анна 3 ст. с мечове и лента, Св.Анна 4 ст. "За храброст", Св.Владимир 4 ст., Румънски Кръст, Сръбски орден 3 ст., Черногорски орден на Св.Данило, Персийски орден на Лъва и Слънцето, 6 медала. В служебния списък за 1895 г. се съхранява в РГВИА (фонд 409, оп.1, 80-157). Страда от болки в бъбреците и черния дроб, а в 1916 г. се разболява от малария. Умира на 1 октомври 1916 г. Погребан е в Москва, в "Братското гробище" на загиналите през 1915-1919 г.( гробът не съществува днес – бел. В. Миновски). През 1895 г. се жени за А.Н. ШУМИЛИНА  - без наследници.
НАДЕЖДА Николаевна Флейшер – родена на 12 март 1853 г.
БОРИС Николаевич Флейшер – роден на 12 юли 1854 г. в Москва. През 1910 г. е полковник, щаб-офицер към Окръжното Артилерийско управление в Киев. Синът му  ВИКТОР Борисович Флейшер в 1910 г. е капитан в Окръжното Инженерно управление в Киев.
МАРИЯ Николаевна Флейшер – родена на 29 септември 1855 г. в Москв. Починала около 1856 г.
СЕРГЕЙ Николаевич Флейшер(3 февруари 1856 - 27.12.1918)#. Роден на 3 февруари 1856 г. в Москва. Завършва 1-ви Московски Кадетски корпус и 3-то Военно Александровско училище в 1876 г. Получава военно направление в Лейб-Гвардейския Литовский полк. Произведен през 1877 г. във военен чин подпоручик, в 1878 - поручик. От 1882 г. е есаул на Уманския конен полк в Кубанската Казашка войска. Завършва Кавалерийско офицерско училище през 1888 г. От 1891 г. е войскови старшина, а от1894 г.- полковник. През 1897 г. е назначен за командир на 1-ви Полтавски полк на Кубанската Казашка войска. От 1901 г. е произведен генерал-майор - командир на 2-ра Бригада при 2-ра Кавказка Казашка дивизия на Донската Казашка войска. През 1905 г. е назначен за генерал-губернатор на Елисаветполска губерния.  От 1910 г. е генерал-лейтенант. В 1912 г. е назначен за началник на Терска област – атаман на Терската Казашка войска. През 1917 г. си подава оставката със звание генерал от кавалерията. Награди: Орден Св.Анны 1, 2, 3 и 4 ст. "за храброст", Св.Станислав 1, 2 и 3 ст. с мечове и лента, Св.Владимир 2, 3 и 4 ст. с лента, орден Бел Орел 1 ст., Персийския орден на Лъва и Слънцето 1, 2 и 3 ст., Румънски Железен Кръст, Бухарски Орден на Короната с елмази, 12 медала. Сергей Н. Флейшер е женен за А.Я.СУЩЕВСКАЯ. и имат четири дъщери: ВЕРА Сергеева Флейшер(12.09.1892 – 1970) Омъжена е за Соколов – живяла и починала в Париж през 1970 г. Погребана е на гробището Сен-Женевиев-де-Боа; ОЛГА (Ольга-рус.) Сергеева Флейшер (18.01.1894); МАРИЯ Сергеева Флейшер (15.07.1900); ТАТЯНА (Татьяна-рус.) Сергеева Флейшер (11.01.1904).
ЙОСИФ Николаевич Флейшер(19.10.1860), син от втория брак на генерал-майор Николай Михайлович Флейшер с Т.М КУЛИКОВА. През 1879 г. Йосиф Н. Флейшер е прапорщик от 2-ри Гренадерски Ростовски полк в Москва и живее на Уланско кръстовище (Уланский переулок) № 9. В 1887 г. е произведен във военен чин подпоручик във 2-ри Гренадерски Ростовски полк в Москва.

* Флейшер – фамилия от еврейски (идиш פליישער ) или немски произход (нем. Fleischer) означаваща месар
** Генерал-майор Н. Р. Овсяный. Болгарское ополчение и земское войско
*** Русское управление въ Болгарiи в 1877/78/79, Изданiе Военно-Исторической Коммиссiи Главного управленiя Геннеральнаго Щтаба, С.-Петербургь, "Т-во Художественной Печати", Ивановская, 14. 1906.
**** Командир на лейб-гвардейския Литовски полк в периода (17.04.1874-1.12.1878 г.) по време на Руско-турската освободителна война 1877/1878 г. е - флигель-адъютант полковник (от 18.12.1877 г. - генерал-майор от Свитата на руския император) барон Арпсхофен  Карл-Владимир Хенрихович. По време на Освободителната руско-турската война 1877-78 г. полка участва в следните военни действия:
16.10.1877 г. - участва в завземането на Телиш.
28.11.1877 г. - участва в превземането на военната крепост Плевен
13-18.12.1877 г. - извършва преход през Балкана
19.12.1877 г. - участва в боя при Ташкисен.
20.12.1877 г. - участва в боя при с. Долно Камарци
3-4.01.1878 г. - участва в боевете при гр. Филипопол.
4.01.1878 г. - в състава на отряда на генерал Краснов участва в боя при Кара-Агач. Съвместно с Кексхолмския гренадерски полк, драгунската бригада и взвода на 16-та конна батарея с бой завземат силно укрепените позиции на Кара-Агач. Отрядът пленява и 23 оръдия.
***** Иванов И. Е. Очерки походно - боевой жизни во время боксерского восстания: Из дневника командира 2 - й роты 1 - го Вост. - Сиб. стрелкового е. в. полка. - М.: Унив. тип., 1907. - 138 с.
****** Предполагам, че съпругата на генерал-лейтенант Н.Н.Флейшер Олга Александровна КОМАРОВА е дъщеря на генерала от инфантериата Александр Висарионович Комаров (24.08.1830 – 27.09.1904), но това ще решат бъдещите изследователи на рода Флейшер – бел. Валентин Миновски
******* Исторически сведения: 1) Арсеньев В.С. К родословию Витебских дворян Комаровых. Витебск, 1910. 2) Первый съезд потомков рода Комаровых. Издал Г.В. Комаров, СПБ., 1913.
¹ - Тифлис- грузински ტფილისიдн. гр.Тбилиси - грузински თბილისი- бел. Валентин Миновски
² – Городничий – длъжност  в Руската империя. Городничий е началник на административно-полицейската власт на даден град от 1775 до1862 г. (бел. на автора Валентин Миновски)
³  десятина - Единица за площ земя в Русия до 1918 г., равняваща се на 1,0925 от хектара земя – бел. Валентин Миновски
1 Делопроизводитель - служащий ответственный за ведение документации организации, суда, фирмы, кооператива и т.д.
2 наиб- арабскиنائب ‎‎ - вице-крал, наместник, помощник началник, съдия, заместник, упълномощен
3 Дворянские роды Рязанской губернии, Том второй.) www.petergen.com
Използвана литература: 1.Иванов А.Я., РОДОСЛОВНЫЙ КУСТАРНИК - база данных (около 5000 биографических справок,подкрепленных ссылками на архивные или литературные источники),которая, надеюсь, будет небесполезна и для других. 2.Материали от ВГД - “Всероссийское генеалогическое древо”  Генеалогический форум ВГД
# Забележка: Проследявайки историята на рода Флейшер, попаднах на следния факт. Изследователите на рода от Русия (ВГД - “Всероссийское генеалогицеское древо”) смятат, че майката на бъдещия н-к на българското Военно училище Н.Н. Флейшер, Наталия Иванова Флейшер (родена Петровска) е починала около 1859 г. Съпоставяйки фактите от раждането на последните и 2 деца,  Мария - родена на 29 септември 1855 г. и Сергей - роден на 3 февруари 1856 г. стигам до следния извод: Сергей, също е син на генерал-майор Николай Михайлович Флейшер от втория брак с Т.М.КУЛИКОВА.  Разликата при раждането между двамата – Мария и Сергей е само 4 месеца и 3 дни, а това физически е невъзможно; т.е. да са родени от една и съща жена. Затова предполагам, че Наталия Иванова Флейшер (родена Петровска) е починала около 1855/1856 г. - след раждането на дъщеря си Мария - родена на 29 септември 1855 г. (бележката е моя-авт.Валентин Миновски)
Автор: Валентин Миновски-магистър по история

Назад