Флейтистката на Военния духов оркестър на НВУ „Васил Левски“ Петя Диханова е първата жена военен музикант в Българската армия. Службата й е започнала в оркестъра на Школата за запасни офицери в Плевен, след това продължила в Гвардейския оркестър и от 2008 г., вече 15 години, Петя е част от формацията на Военния университет.
„Бях още студентка, когато за първи път попаднах сред военни музиканти. Учих музикална педагогика във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ и свирех в учебния оркестър, чийто ръководител беше тогавашният диригент на Военния духов оркестър маестро Пламен Кабакчиев. Той ме покани да участвам в турне с военния оркестър. Нямаше закон, който да позволява жени да бъдат военни музиканти, затова аз се включих като цивилно попълнение. Но за мен нямаше значение, приех да пътувам, защото си беше истинско щастие да изляза в чужбина като част от толкова известна формация“, разказва Петя, която е възпитаник на Музикалното училище в Плевен и освен на флейта, свири и на пиколо.
Три години след това Петя участвала в още едно турне с оркестъра на НВУ и тогава диригент бил вече маестро Николай Косев. Той обещал на талантливата флейтистка, че ще бори със зъби и нокти да я запише в историята на военната музика като първата жена военен музикант и изпълнил обещанието си.
„Малко след като се върнахме от турнето, маестро Косев ме срещна и ми каза по най-бързия начин да си събера документите и да се подготвя за приемния изпит, който се провеждаше в Гвардейския оркестър. Аз тогава почти си бях стегнала багажа за Моцартовия оркестър във Виена, но прецених, че ще ми бъде по-добре да си остана в България и да правя това, което обичам“, признава Петя. И така, на 12 януари 2004 г. започнала службата й като военен музикант в Плевен.
Три месеца по-късно обаче я изпратили на сержантски курс в Гвардейския оркестър. Курсът продължил 9 месеца, в които Петя имала занятия по строева подготовка и много часове по музика и където тя срещнала следващото си професионално предизвикателство и любовта на живота си -маестро Диян Диханов. Той я поканил да свири с гвардейците, които записвали диск в Националното радио и там, в студиото, пламнала любовта. „Аз си го харесах, обаче тайничко, не смеех да направя нищо, защото той беше началник. Но нещата се случиха така, както е било писано и вече 19 години сме заедно“, усмихва се Петя Диханова.
Тя дослужила времето си в Плевен и се преместила в Гвардейския оркестър като първата жена военен музикант гвардеец.
Служила с гвардейската униформа около три години, когато разбрала, че е бременна. По това време маестро Диханов вече бил навъртял нужните години за пенсия, а и тя не искала да отглежда детето си в София, затова двамата се върнали във Велико Търново.
„Кръгът се затвори. Тук за първи път се докоснах до военната музика и, когато се роди синът ни, аз постъпих във Военния оркестър на Националния военен университет. Харесва ми, разбирам се с колегите, обичам екстремните ни участия и съм щастлива с това, което правя“, категорична е Петя. След това уточнява, че да свириш във военен оркестър е много различно от това да си музикант в цивилна формация. „Работата ни е много специфична. Не само, защото носим униформа, а и защото има порядки, които трябва да спазваме. Да стоим мирно в строя, винаги да сме опрятни и лъснати, докато свирим, изпълняваме стъпки, правим хватки, изписваме фигури, което никак не е лесно. Да не говорим, че сме свирили от – 25 до + 40 градуса. Остави, че на нас ни е студено и ръцете ни измръзват, ами и инструментите замръзват. Топлим си ги в шепите, пълним ги с топъл въздух, доколкото е възможно. Сняг, дъжд, жега… И градушка ни е била. На мен ми се е случвало да имам висулки на пиколото от конденза. Но се свиква“, разказва Петя.
Петя била в първи клас, когато започнала да свири на флейта. До този момент тя се занимавала с акордеон. Приели я в Музикалното училище в града, но казали, че с акордеон може след 8 клас и, ако иска да учи там, по-добре е да си избере друг музикален инструмент. „Аз познавах само акордеона и си знаех, че той ще е моето бъдеще, но се оказа, че нямам кой знае какво право на избор. Предложиха ми флейтата и така до ден днешен. Но на мен пък ми хареса. На първия урок учителката ме попита дали съм свирила на билетче и че с флейтата е същото и аз се ококорих, защото – кой не е свирил на автобусно билетче. Започнахме първо само с мущука, за да овладея правилната позиция на устните, после вече се сглобява и цялата флейта“, обяснява Петя. И признава, че и на флейта може да се свири всякакъв стил музика, стига музикантът да го умее.
Синът й, който е в 8 клас и носи името на баща си – Диян, свири на пиано. Учи в музикалната паралелка на СУ „Емилиян Станев“, печели награди, но повече го привличат компютрите. „Той сам ще избере какво да прави. Ние с баща му не го притискаме, насърчаваме го, но сме категорични, че няма да го притесняваме с нашите амбиции“, казва Петя, която живее като принцеса в своите мъжки царства. Единствена жена е вкъщи, единствена жена е и в Духовия оркестър на НВУ „Васил Левски“. Казва, че всичките мъже покрай нея се грижат за нея, особено тези в униформа и особено, когато дават дежурства, стрелят и ходят по занятия, което също е част от ежедневието на военните музиканти.