ПРОГРАМА И АНОТАЦИИ НА ТЕМИ ЗА КОНКУРСЕН ИЗПИТ ПО ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ

1. Създаване и укрепване на българската държава (края на VІІ – началото на VІІІ в.)

Славяни и прабългари – прародина, разселване, обществено, икономическо и културно развитие.Славянска колонизация на Балканския полуостров. Велика България на Кубрат. Българо-византийска война 680-681 г. – начало и ход на войната, мирният договор от лятото на 681 г. Създаване на българската държава на юг от Дунав – граници, устройство, характер и уредба, отношения между славяни и прабългари. България при управлението на хан Аспарух. Развитие, укрепване и териториално разширение на българската държава при хан Тервел – намеса във византийските междуособици, мирните договори от 705 и 716 г. Разгромът на арабската обсада на Константинопол (718 г.) – общоевропейско значение. Значение на образуването на българската държава за етническото, политическото и културното развитие на славяни и прабългари на Балканския полуостров, за славянския свят, за европейската култура и цивилизация.

2. Политическо издигане на българската държава през първата половина на ІХ век.

Основни насоки в териториалното разширение на България при хан Крум – разгром на Аварския хаганат през 805 г., войни с Византия (проникване по долината на Струма, превземане на Сердика, сражението при Върбишкия проход, пренасяне на войната в Тракия). Вътрешна политика – държавна структура (засилване на централната власт, висши титли и длъжности), законодателна реформа, административна реформа в новозавладените земи. Стабилизация и признаване на българските завоевания при хан Омуртаг – външнополитически успехи, централизация на държавата и продължаване на политическата и административната реформа, строителство. Разширение на държавата при Маламир и Пресиян. Присъединяване и обединяване на славянските племена в Тракия, Родопската област и Македония. Резултати от вътрешната и външната политика на българските владетели през първата половина на ІХ век.

3. Духовен възход на българите през втората половина на ІХ век.

Тенденции в развитието на държавния живот в първата половина на ІХ в. Княз Борис І и покръстването на българите – причини за издигане на християнството в държавна религия, предпоставки за покръстването, християнството в българските земи до средата на ІХ век. Последици от покръстването. Борба за самостоятелна българска църква – България между Рим и Константинопол, българският църковен въпрос на вселенските събори (869-870 и 879-880 г.), учредяване на българската църква. Св. Св. Кирил и Методий – създатели на славянската писменост. Дейност на Кирило-Методиевите ученици в България. Плисковско-Преславска и Охридска книжовни школи. Развитие на феодалните отношения и формиране на българската народност. Ролята на България в християнската и славянската култури през средните векове.

4. Могъщество и културен разцвет на България по времето на Симеон Велики ( 893 – 927 г.).

Преславският събор и неговите решения. Симеон – последовател на делото на княз Борис І. Войни с Византия и стремеж за политическа хегемония на Балканския полуостров – първата българо-византийска война (894-896 г.) и мирният договор, българо-византийският двубой (912-927 г.), имперската идея и борбата за нейното осъществяване. “Златен век” на българската култура – предпоставки за разцвета на българската култура, книжнина, архитектура, приложно изкуство и значението му за формирането на българската народност и културното развитие на другите славянски народи. Управлението на Симеон Велики – териториален и политически апогей, отстояване на държавния суверенитет, културен разцвет, значение.

5. Залезът на Първата българска държава (927 – 1018 г.).

България при цар Петър – българо-византийският договор от 927 г. (причини за сключване и последствия за международното признаване на средновековната българска държава), социални противоречия (богомилството), походите на киевския княз Светослав срещу България, падане на Източна България под византийска власт (971 г.). Възобновяване на българо-византийския двубой. Българската държава през управлението на цар Самуил и неговите наследници – борба за запазване на българската държавна независимост. Покоряване на България от император Василий ІІ (1014-1018 г.). Причини за падането на България под византийска власт.

6. Възстановяване и укрепване на българското царство при Асеневци до 1241 г.

Положението на българския народ под византийска власт – административни, църковни, социално-икономически промени. Основни прояви на борбата на българския народ срещу византийската власт през ХІ век (въстанията на Петър-Делян, Георги Войтех и др.). Въстанието на братята Петър и Асен и възстановяването на българската държава – причини, повод, избухване и ход на въстанието. Завършек на освободителното движение на Петър и Асен. Цар Калоян – икономическо и политическо укрепване на държавата, военнополитически и дипломатически отношения с Византия и Унгария, Рим и Латинската империя. Българската държава при Иван Асен ІІ – териториално разширение, административно устройство, стопанско развитие, културен подем, дипломация. Възстановяването на българската държава в края на ХІІ в. – приемственост с традициите на Първото българско царство. Управлението на Иван Асен ІІ – апогей в политическото могъщество на Второто българско царство.

7. Ранно българско Възраждане (ХVІІІ – началото на ХІХ в.)

Същност, съдържание и хронологически граници на възрожденската епоха. Социални и икономически промени в българските земи през ХVІІІ и началото на ХІХ век – упадък на Османската империя, стопански контакти с европейските страни, промени в аграрните отношения и градското стопанство, развитие на вътрешна и външна търговия, промени в социалната структура, начало на модернизация на българската култура. Влияние на Европейското просвещение. Зараждане на българската национална идея – Паисий Хилендарски и “История славяноболгарская”. Софроний Врачански – книжовна и политическа дейност. Първият етап на българското Възраждане – духовна еманципация и политическо израстване на българския народ.

8. Движение за новобългарска просвета и култура през Възраждането.

Движение за новобългарска просвета – предпоставки за възникване на българското просветно движение, основни етапи на развитие и форми на проява. Важни просветни средища и просветни деятели. Външни влияния върху българското образование. Българската възрожденска култура – характер, развитие на литературата, периодичния печат, науката, изкуствата, читалищата. Резултати: формиране на национална интелигенция, приобщаване към модерната европейска култура, духовно сплотяване на формиращата се българска нация.

9. Борба за независима българска църква през Възраждането.

Българската църква в условията на османското владичество. Противоречия между българския народ и Цариградската патриаршия. Причини, характер и етапи на борбата за самостоятелна българска църква. Начало на съпротивата срещу гръцкото духовенство в българските земи. Поставяне началото на организирано църковно-национално движение през първата половина на ХІХ в. Нов етап в църковно-националното движение след Кримската война – стопански и културен подем на българското общество, перспективи за разрешаване на Източния въпрос, великденската акция от 1860 г., идейни течения сред българските дейци, униатско движение. Учредяване, изграждане и дейност на Българската екзархия 1870-1877 г. Значение на църковно-националните борби за формирането и признаването на българската нация.

10. Начало на организирано националноосвободително движение на българите (50-те – 60-те години на ХІХ в.).

Кримската война (1853 – 1856 г.) и българите – активизиране на националноосвободителното движение, променени условия и перспективи след войната. Начало на организирана националноосвободителна борба. Политически течения и организации сред българската емиграция (Добродетелна дружина, Комитет на “старите”, Одеско българско настоятелство и др.). ТЦБК – създаване, дейност, нови политически идеи за решаване на българския въпрос (1866-1868 г.). Г. С. Раковски и плановете му за освобождение на България. Идеята за балканско антиосманско сътрудничество. Четническо движение в края на 60-те години на ХІХ в. (Ф. Тотю, П. Хитов, Х. Димитър и Ст. Караджа и др.). Заветите на Раковски, поуки от четническата тактика и обвързването с балканските съседи, необходимост от продължаване на освободителните борби с нови средства и подходи.

11. Създаване и дейност на БРЦК.

Любен Каравелов – отношение към въпроса за националното освобождение и движещите му сили, възгледите му за ролята на Великите сили и балканските народи в българското освободително движение, отношение към просветното движение и борбата за независима църква, политическият му идеал – представата за бъдеща свободна България. Създаване на БРЦК. Васил Левски – възгледи за националното освобождение и движещите му сили, за ролята на Великите сили и балканските народи в българското освободително движение, за просветното и църковно движение. Изграждането на Вътрешната революционна организация и политическият идеал на Левски – представата за бъдеща свободна България.  Революционното движение след гибелта на В. Левски. БРЦК през 1873-1874 г. и опитите за преодоляване на кризата, разединение през 1874-1875 г. Христо Ботев начело на революционното движение. Обобщение на резултатите от новия етап в революционното движение за освобождение.

12. Априлското въстание 1876 г.

Мащаби и измерения на Източния въпрос 1875-1876 г. Гюргевският революционен комитет и неговите решения – цел на въстанието, изработване на военнотехнически план, задължения на апостолите. Подготовка на въстанието – революционни окръзи, пропагандно-организаторска дейност, осигуряване на оръжие, слабости. Обявяване и ход на въстанието – Четвърти революционен окръг (избухване, Привременно правителство, героизъм, потушаване), Първи Търновски окръг (четите на поп Харитон, Бачо Киро, Ц. Дюстабанов и др.), въстанически действия в Сливенски и Врачански окръг, четата на Хр. Ботев. Отзвук на въстанието. Световната общественост в защита на българския народ. Характер и значение на Априлското въстание – върховно постижение на националноосвободителното движение.

13. Руско-Турската освободителна война (1877 – 1878 г.)

Великите сили и българският въпрос. Цариградска конференция. Дипломатическа и военна подготовка на войната. Обявяване и ход на войната – манифест на Александър ІІ, преминаване на руската армия през Дунав, военни действия на различните отряди (Стара Загора, Плевен, Шипка, зимно преминаване на Балкана.). Участие на българите във войната (Българското опълчение и други форми). Санстефански предварителен мирен договор – основни клаузи, възстановяване на самостоятелната българска държава. Значение на Руско-турската война.

14. Възстановяване на българската държава ( 1878 – 1879 г.).

Временно руско управление – първи стъпки в изграждането на българските държавни институции. Решенията на Берлинския конгрес – разпокъсване на българската територия, уредба на Княжество България и Източна Румелия, съпротива срещу Берлинския договор. Учредителното събрание и изработване на Търновската конституция – “Общонародния въпрос”, либерали и консерватори, дебати. Държавна уредба на Княжество България според Конституцията. Избор на княз – свикване на Велико народно събрание, кандидатури, княз Александър І (Батенберг).

15. Политическо развитие на България след Освобождението до 1885 година.

Първо българско правителство начело с Т. Бурмов. Борба между либерали и консерватори за власт – избори за І Обикновено народно събрание (ОНС), правителството на митрополит Климент, ІІ ОНС, управление на либералните правителства на Драган Цанков и Петко Каравелов. Дейност по изграждане на държавата – административно, политическо, икономическо, културно. Външнополитически въпроси. Държавен преврат през 1881 г. и режимът на пълномощията – различия между либералите и княза, дейност на режима, разцепление в либералната партия. Възстановяване на Търновската конституция и кабинетът на Драган Цанков. Избори за ІV ОНС и правителството на Петко Каравелов. Възстановяването на българската държавност – събитие от изключителна важност за по-нататъшното развитие на нацията.

16. Съединението на Княжество България и Източна Румелия и Сръбско-българската война 1885 г.

Берлинският договор и Източна Румелия – статут и териториален обхват, Органически устав, главен управител. Развитие и характер на институциите в Източна Румелия. Политически живот. Първи опити за съединение. Захари Стоянов и образуването на БТЦРК – цели, задачи, прояви. Провъзгласяване на Съединението. Позицията на управляващите фактори в Княжество България. Отношението на балканските държави и Великите сили към Съединението. Сръбско-българска война – причини, ход, резултати. Букурещки мирен договор. Признаване на Съединението – преговори с Османската империя, отношението на Русия, Европа и балканските държави, Топханенски акт. Значение на Съединението за развитието на българската държава.

17. Княжество България в края на ХІХ в. (1886 – 1899 г.).

Политическа криза в България 1886-1887 г. и регентството – русофили и русофоби, детронация на княз Александър І, избори за Велико народно събрание, отношенията с Русия, избор на нов български княз. Управление на Стефан Стамболов (1887-1894 г.) – вътрешна политика, законодателна дейност, стопанска модернизация, политика по националния въпрос. Външнополитически курс – отношенията с Османската империя, Русия и европейските държави. Падане на Стамболов от власт. Правителство на Константин Стоилов (1894-1899 г.) – приемственост и нови посоки. Оформяне на партийнополитическата система на Княжество България. Външна политика и национален въпрос в края на ХІХ в. Резултати от управлението на Ст. Стамболов и К. Стоилов за бъдещето на България.

18. Развитие на българската държава в началото на ХХ в.

Между два века – управление на Либералната партия. Стопанска и финансова криза, селски бунтове (Шабла, Дуранкулак, Тръстеник и др.). Смяната на правителствата и ролята на монарха в политическия живот. Втори стамболовистки режим – стопански подем, законодателни и административни реформи, култура, външнополитическа дейност (закрила на българите в Османската империя след Илинденско-Преображенското въстание, контакти със Сърбия, търговски договори). Управление на Демократическата партия. Причини, подготовка, обявяване и признаване на независимостта. България през първото десетилетие на ХХ век – първостепенен фактор на Балканите.

19. Българското националноосвободително движение в Македония и Одринска Тракия.

Берлинският договор и разпокъсването на България. Кресненско-Разложкото въстание. Етнически характер на Тракия и Македония. Екзархията – дейност в поробените територии, утвърждаване на българщината, борба срещу чуждата пропаганда. Създаване на организирано революционно движение в края на ХIХ век. ВМОРО и ВМОК – цели, устав, чети, взаимоотношения. Илинденско-Преображенско въстание – Солунският конгрес и противоречията за обхвата, целите, тактиката и методите на въстанието, Солунските атентати, избухване и ход на въстанието (Битолско, Одринско, Крушовска република и др.). Поражение на въстанието, загуби, последици. Борбите на българите в Македония и Тракия – продължение на борбата на българите през Възраждането за освобождение. Неуспех на революционния път за решаване на Македонския въпрос.

20. България в периода на войните 1912-1918 г.

Национални противоречия на Балканите. Подготовка на България за война – икономическа, военна, дипломатическа. Създаване на Балканския съюз – необходимост, компромиси, проблеми, отношение на Великите сили. Балканската (Първата балканска) война 1912-1913 г. – начало, първи етап, примирие, втори етап, Лондонски мирен договор, резултати, значение. Междусъюзническа (Втора балканска) война 1913 г. – причини, ход, договори след нея, първа национална катастрофа. Участие на България в Първата световна война – причини, присъединяване към Централните сили, военни действия, Солунско примирие. Ньойски мирен договор – териториални, репарационни и военни клаузи, ограничение на националния суверенитет. Причини за неуспеха на опита за решаване на националния въпрос.

Основни изисквания, по които се оценява работата на кандидат-студентите:

  1. Въпросите по темата е необходимо да се развиват цялостно и изчерпателно, съобразно фактологията, застъпена в учебниците.
  2. В изложението кандидатите следва да покажат умения за подбор, анализ и обобщение на фактите, явленията и процесите, свързани с темата.
  3. При оценяването на писмените работи се взема под внимание способността на кандидат-студентите да боравят с историческата терминология и показаната от тях езикова култура.

ПРЕПОРЪЧИТЕЛНА ЛИТЕРАТУРА:

  1. История на България. От древността до наши дни. Учебник за 11 клас. С., Планета, 2001 (авт. колектив: Делев, П. и др.).
  2. История и цивилизация. За 11. клас. Задължителна подготовка. С., Просвета, 2001 (авт. колектив: Гюзелев, В. и др.).
  3. История и цивилизация. За 11. клас. Профилирана подготовка. С., Просвета, 2002 (авт. колектив: Николов, Ал. и др.).
  4. История и цивилизация. 11. клас. По новата учебна програма. Задължителна подготовка. В. Търново, Слово, 2001 (авт. колектив: Лазаров, Ив. и др.).
  5. История и цивилизация. 11. клас. По новата учебна програма. Профилирана подготовка. В. Търново, Слово, 2001 (авт. колектив: Лазаров, Ив. и др.).
  6. История и цивилизация. 11. клас. За задължителна подготовка. С., Анубис, 2001 (авт. колектив: Мутафчиева, В. и др.).
  7. История и цивилизация. 11. клас. За профилирана подготовка. С, Анубис, 2001 (авт. колектив: Мутафчиева, В. и др.).
  8. История на България . Тестове и конспекти за кандидат-студенти. ВТ, Слово, 2003, (авт. колектив: Лазаров, Ив. и др.).
  9. История на България. Учебник за кандидат-студенти и зрелостници. Под редакцията на чл.кор.проф. Васил Гюзелев, второ издание, Габеров.
  10. Мутафова, Кр. и А. Андреев, История на България. Помагало за кандидат-студенти и зрелостници. Славена, 2005.

Кандидат-студентите могат да ползват и друга литература по посочените теми.
Програмата съдържа основни проблеми от историята на българската държава и на българския народ и е съобразена с изучавания в средното училище материал по История на България. Формулировките на темите за кандидатстудентския изпит може да се различават от обявените в програмата, но ще бъдат съобразени със заложените в нея проблеми.

Назад