Обучение на курсанти

Военни специализации по учебни планове от 2012 година

Военни специализации по учебни планове от 2016 година

 
Военно-образователната система, като елемент на националната образователна система на Р. България.
 
     Обучение за заемане на офицерски длъжности.
Гражданско-военните отношения са един от аспектите на политиката в областта на националната сигурност. Целта на тази политика е да се подобри защитеността на обществените, икономическите и политическите институции на страната от заплахи, произхождащи от други независими държави. Може да се смята, че политиката на национална сигурност съществува в три форми и на две равнища. Политиката на военна сигурност е програмата за дейности, предназначени да сведат до минимум или да неутрализират напълно усилията да бъде отслабена или унищожена страната от въоръжени сили, намиращи се извън нейните институционални и териториални предели. Политиката на вътрешната сигурност се занимава със заплахата от подривна дейност – усилието да бъде отслабена или унищожена страната от сили, намиращи се в нейните институционални и териториални предели. Политиката на ситуационната сигурност се занимава със заплахата от отслабване на относителната мощ на страната, причинено от дълги периоди на промени в обществените, икономическите, демографските и политическите условия. Всяка от тези три форми има свое оперативно и институционално равнище. Оперативната политика се състои от непосредствени мерки, предприети срещу заплаха за сигурността. Институционалната политика се занимава с начина, по който се формулира и осъществява оперативната политика. Гражданско-военните отношения са основният институционален елемент на политиката на военна сигурност.
Непосредствените оперативни въпроси на военната политика обикновено включват:
  1.  количествените въпроси за размера, набирането и снабдяването на въоръжените сили, включително и основния въпрос за дела на държавните ресурси, насочени за военни нужди;
  2. качествените въпроси за организацията, състава, оборудването и разполагането на въоръжените сили, включително видовете въоръжения, разположението на базите, договореностите със съюзниците и други подобни въпроси;
  3. динамичните въпроси за вкарването в действие на въоръжените сили – кога и при какви обстоятелства се прилага сила.
Дискусиите в обществото обикновено се съсредоточават върху тези въпроси. Но в края на краищата същността на решенията им се определя от институционалния модел, съгласно който се избира вариант на действие. Основните въпроси на институционалната политика са винаги належащи, те постоянно се формулират по нов начин, но никога не се решават окончателно. Следователно хармонизирането на гражданско-военните отношения е жизнено важно за политиката на военна сигурност на страната. На институционално равнище цел на тази политика е да се създаде система на гражданско-военни отношения, която ще усили максимално военната сигурност с цената на минимални жертви на други социални ценности. Осъществяването на подобна цел изисква сложно уравновесяване на властта и нагласите между различни граждански и военни групи. Страните, които постигат подходящо уравновесена схема на гражданско-военни отношения, имат голямо предимство в стремежа си към сигурност. Те увеличават вероятността за намирането на правилни отговори на оперативните въпроси във военната политика. Страните, които не успяват да постигнат равновесие в гражданско-военните отношения, прахосват ресурсите си и допускат непредвидими рискове.
 
ПРОФЕСИОНАЛИЗМЪТ И ВОЕННИТЕ
 
Съвременното офицерство е професионална група и съвременният офицер е професионалист. Това е може би най-основната теза на тази книга. Професията е определен тип функционална група с изключително специфични характеристики. Професионализмът обаче е присъщ на съвременния офицер в същия смисъл, в който е присъщ на лекаря или на адвоката. Професионализмът отличава офицера в съвременната епоха от воините в миналото. Съществуването на офицерството като професионална група придава уникален облик на съвременния проблем за гражданско-военните отношения.
 
 ПОНЯТИЕТО „ПРОФЕСИЯ”
 
Първата стъпка в анализа на професионалния характер на съвременното офицерство е да бъде дадено определение за професионализма. Отличителните черти на професията като особен вид заетост са квалификацията, отговорността и корпоративността.
 
КВАЛИФИКАЦИЯТА НА ОФИЦЕРСТВОТО
 
Каква е специализираната квалификация на офицера? Има ли някакви знания и умения, присъщи на всички офицери, но неприсъщи на която и да е група цивилни? На пръв поглед сякаш няма. Вижда се, че офицерството включва най-различни специалисти, на мнозина от които съответстват подобни и в цивилния живот. Инженери, лекари, пилоти, снабдители, кадровици, разузнавачи, свързочници – всички те се срещат и сред съвременното офицерство, и извън редиците му. Дори ако пренебрегнем тези технически специалисти, всеки, потопен в своя дял от знанието, общото разделение на сухопътни, военноморски и военновъздушни офицери като че поражда големи различия в изпълняваните функции и необходимите знания и умения. Капитанът на кръстосвач и командирът на пехотна дивизия наглед се сблъскват с коренно различни проблеми, изискващи и съвсем различни способности.
Обучението в „Тактическо ниво” се провежда във висшите военни училища.
Подготовката на курсантите на тактическо ниво е разделена на академична, военна, лидерска, чуждоезикова и физическа подготовка.
Академичната подготовка за придобиване на образователно-квалификационна степен по гражданската специалност дава необходимите теоретически знания, логически модели и практически умения, които се явяват фундаментът за изграждането им и като военни специалисти.
Военната подготовка включва начална военна подготовка, базова военна подготовка, тактическа и тактико-специална подготовка,  военно-специална подготовка, техническа подготовка и практическа подготовка (стаж).
Лидерската подготовка се провежда в редовно учебно време на модулен принцип, с теоретични и практически занятия през целия курс на обучение.
Чуждоезиковата подготовка завършва с полагане на тест за задължително покриване на ниво 2-2-2-2 по изискванията на стандарта на НАТО STANAG-6001.
Физическата подготовка се провежда по време на целия курс на обучение редовно и в извънучебно време. Физическата подготовка се оценява един път в годината и завършва с държавен изпит.
Лидерството е базово понятие в теорията на социалното управление. Най-общо под лидерство се разбира начин за въздействие върху хората, които трябва да работят заедно за оптимално изпълнение на обща цел. До средата на изминалия век то се интерпретираше като синоним на далновидно целенасочено управление на отделни хора, групи, административни организации и големи социални формирования. Повечето автори използват термина ръководство като синоним на властта, която се разглежда като право и възможност да се управлява волята и насочва дейността на други лица. Широко споделено сред специалистите по социално управление днес е схващането, че това ръководство е синоним на понятието административно управление. От тази гледна точка ръководството е целенасочена дейност по създаване и експлоатация (командване и управление) на изградена в съответствие с ясно дефинирана мисия и предварително съставен план социална система, с цел - постигане на крайните цели. В този смисъл най-общите базови функции на всеки ръководител са планиране на работата, създаване на необходимата организация за изпълнение на плановете, кадрово осигуряване на функционирането на системата и вземане на решения в процеса на постигането на набелязаните цели. В тази чисто административна интерпретация ръководството е синоним на стратегическо управление (в широк смисъл) и командване на подчинените структурни звена (в тесен).
 
     Обучението за придобиване на образователно-квалификационна степен "бакалавър" осигурява:
  • получаване на цялостна представа за характера на професионалното направление "военно дело" и фундаментална подготовка по една от специалностите му;
  • овладяване на широкопрофилни теоретични знания и практически умения;
  • умения за адаптивност в съответствие с изменящите се условия при реализирането на специалистите;
  • придобиване на умения за самостоятелна професионална работа и за работа в екип;
  • условия за образователна мобилност и международна сравнимост на получаваните знания и придобитите способности.
Обучението по специалностите се извършва по задължителни, избираеми и факултативни учебни дисциплини.
Задължителните учебни дисциплини осигуряват фундаментална подготовка, изграждаща професионалните компетентности на офицера. Избираемите учебни дисциплини осигуряват специфични знания и компетентности.
Факултативните учебни дисциплини дават възможност за получаване на знания и умения в различни научни области в съответствие с интересите на обучаемите.
Обучението за придобиване на образователно-квалификационна степен "бакалавър" завършва с държавен изпит или със защита на дипломна работа.
Държавният изпит или защитата на дипломната работа се провежда пред държавна комисия, в състава на която влизат не по-малко от трима хабилитирани преподаватели.
Курсантите, изпълнили задълженията си по учебния план, получават диплома за завършено висше образование на образователно- квалификационна степен "бакалавър" по съответните специалности с професионална квалификация "офицер" и с професионална квалификация, съответстваща на гражданската специалност.

Общи характеристики на обучението на курсанти

Обучението на курсантите се извършва по уникален единен учебен план за придобиване на образователно-квалификационна степен “бакалавър” по две специалности – гражданска и военна. Процесът хармонично съчетава академичната, военната и езиковата подготовки, лидерско изграждане, физическо възпитание и спорт за придобиване на ключови и специфични компетенции, съгласно изискванията на Европейската квалификационна рамка.
Специфична особеност е съвместното провеждане на обучение по военната специалност в първи курс.
Обучението на курсантите се извършва в съответствие с Европейската система за трансфер на кредити във висшето образование и Европейската квалификационна рамка за учене през целия живот (EQF).
Предоставя се възможност успешно придобилите ОКС „бакалавър” курсанти впоследствие, като офицери да продължат своето образование за придобиване на ОКС „магистър” по граждански специалности и по военно дело.
Учебният план за обучение на курсанти съдържа задължителни, избираеми и факултативни дисциплини.
Задължителните учебни дисциплини осигуряват фундаментална подготовка по избраната широкопрофилна специалност от професионалното направление.
Избираемите учебни дисциплини осигуряват специфични знания и компетентности от областта на специалността.
Факултативните дисциплини дават възможност за получаване на знания и умения в различни научни области в съответствие с интересите на студентите.
Лекционните курсове по задължителните и избираемите учебни дисциплини се възлагат на хабилитирани преподаватели. До 30 на сто от лекционните курсове могат да се възлагат на нехабилитирани преподаватели с образователна и научна степен "доктор".
Между гражданската и военната специалност има обща пресечна област от учебни дисциплини, които са в областта на общообразователната, езиковата и физическата подготовки.
Общият хорариум се образува като от хорариума на учебните дисциплини по военна и гражданска специалност се извади хорариума от дисциплини, представляващи пресечната област.
 

Назад