Майор Милко Стефанов изкачи връх Хан Тенгри

Идеята за проекта „Изкачване на връх Хан Тенгри“ в чест на 1330 години от създаването на българската държава и 133 години от основаването на НВУ „Васил Левски“ се зароди преди една година на спортния празник на университета. Кампанията беше организирана и реализирана  от Войскови университетски спортен клуб „Васил Левски“.

За реализацията на проекта бяхме предвидили аклиматизационно изкачване на 4 хилядник в Швейцарските Алпите. За постигането на тази цел в началото на месец юли посетихме района на масива Монте Роза. В този район се намира връх Дюфор (Dufourspitze) – 4634 м., втори по височина в Алпите. На 3-ти юли пристигнахме в района на хижа „Монте Роза“ и си организирахме лагер на височина 2800 – 2900 м. Нашият план беше на следващия ден да се изкачим на височина около 3800 м., да си устроим лагер и след една нощувка да изкачим върха. По–късно през деня се срещнахме с други алпинисти, които бяха в района и след техни разкази решихме още на следващия ден с леки раници да атакуваме върха. На следващия ден тръгнахме рано сутринта към 4:00 часа. Снегът беше фирнован, което ни даваше възможност да се движим леко по маршрута. На височина около 4000 м. започна да духа леден вятър, но въпреки това изкачването вървеше добре. Нормално стъпихме на върха като планината ни пусна благополучно да се върнем в нашия лагер на време. На следващия ден си дадохме почивка, като обсъдихме следващото изкачване. Решихме това да е връх Nordend, който е съседен на Dufourspitze и подхода към него е същия. В късния след обед заваля дъжд. На следващата сутрин времето беше много топло и снегът беше много мек. Решихме да изчакаме още един ден. На следващия ден прогнозата беше влошаване на времето и ние взехме решение за слизане.
 
За изкачването на връх Хан Тенгри не успях да се сдобия с много информация, особено за подробности по маршрута. Върхът е висок 6995 м, но заедно с върховия снежен гребен-козирка височината му се отбелязва като 7010 м. Изкачен е от българи за първи път през лятото на 1989 г. Досега успех са имали около 40 българи.
 
Времето за експедицията беше определено от 22.07.2011 г. до 14.08.2011г. по класическия маршрут от север. Поради факта, че не успях да намеря човек за свръзка се включих в многонационалната обединена експедиция, която се състоеше от 10 човека (англичани, ирландци, белгийци, американец, руснак и японец). На 22.07.2011 с полет от София през Истанбул към 07:30 часа местно време пристигнах в Алмати. На летището ме посрещнаха и след кратка организация потеглихме с джипове към базов лагер Каркара (2200 м). На 23.07.2011 направихме кратко аклиматизационно изкачване на връх Бас Каркара 4059 м.
 
На 24.07.2011 г. с вертолет на киргизската армия пристигнахме в базов лагер Северен Инелчек. След кратка почивка на следващия ден рано сутринта излязохме до първи лагер – 4600 м, постояхме около час и се върнахме на време за обяд (14:00 часа) в базов лагер. На 26.07.2011 г. с палатки и храна към 10:00 часа потеглихме към първи лагер. Пристигнахме около 13:00 часа, като планът беше лагер едно плюс спане. На следващия ден се изкачихме на лагер две, постояхме около час, слязохме в лагер едно, където направихме още една нощувка. Рано сутринта на следващия ден слязохме в базов лагер. Следваха два дена почивка, които използвахме за баня, сушене на дрехи и преглед на инвентара. На 30.07.2011 г. поехме отново на горе, като последователно изкачихме първи и втори лагер. Планът ни беше устройване и спане на втори лагер, изкачване до връх Чапаев и втора нощувка във втори лагер.
 
На 01.08.2011 г., с леки раници от 10 човека 6 успяхме да стигнем до върха. Нощувахме във втори лагер и на следващия ден предприехме слизане към базов лагер. Предстояха три дена почивка. На 05.08.2011 г. започна щурма, като последователно преминахме през  първи и втори лагер. На 06.08.2011 г. времето рязко се влоши, но независимо от това на 07.08.2011 г. сутринта поехме към лагер три. На следващия ден по план трябваше да бъде атаката на върха, но времето беше много лошо. От базов лагер ни съобщиха, че през следващите три дни не можем да очакваме подобрение на времето.
 
Въпреки всичко на 09.08.2011 г. сутринта решихме, че е подходящо за изкачване на върха и към 5:00 часа поехме нагоре. 5 от 10-те члена на обединената експедиция достигнахме върха около 16:00 часа, като не се бавихме много, защото ни чакаше бавно и трудно слизане. Вечерта към 22:00 часа времето отново се влоши, като остана така и на следващия ден. Поради факта, че на 12.08.2011 г. трябваше по–голямата част от екипа да летим към базов лагер Каркара взехме решение за слизане към базов лагер. На 11.08.2011 г. в лошо време (силен вятър и снеговалеж) поехме към базов лагер. Пристигнахме около 20:00 часа. Всички бяхме живи и здрави, като изключим няколко поизмръзнали пръста. На 14.08.2011 г. с полет през Истанбул към 18.30 пристигнах в София.

Назад