Националният военен университет подготвя военни картографи

Топографски карти, карти на морското дъно и на звездите, на населени места и улици се учат да изработват курсантите, които избират военната специализация „Артилерийско инструментално разузнаване“ във факултет „Артилерия, ПВО и КИС“ на Националния военен университет „Васил Левски“. Бъдещите офицери вече работят с най-съвременните геодезически инструменти – перманентни глобални навигационни спътникови системи, дронове, лодка с GPS, гинес приемник и сонар. Факултетът разполага и със станция, с която обучаемите могат да правят заснимане и връзки на цялата територия на България, дори в Гърция и Румъния.
„Цивилната специалност на курсантите с военна специализация „Артилерийско инструментално разузнаване“ е „Геодезия“. Това е регулирана професия, която се учи пет години директно за магистър“, обяснява проф. доктор на науките инж. Андрей Андреев. „Курсантите се учат да четат и да изготвят карти, да познават основните знаци, да изпълняват задачи за определяне на площи, разстояния, да търсят маршрути. В Българската армия има едно формирование, което с това се занимава – то е в Троян и ние готвим кадри за този военно-картографски център“, допълва проф. Андреев, който е бил два мандата зам.-началник - по научната дейност и по артилерия, ПВО и КИС.

Снимка

„Това е важна и отговорна специалност и за гражданския, и за военния сектор. Армията не може без карти и навигация, без съвременни GPS приемници. Картите са важни за структури като МВР, Гражданска защита, пожарната. Един съвременен град също не може без геодезическите познания“, казва професорът. И допълва, че курсантите изучават много и интересни общообразователни и специализирани дисциплини. В програмата им има три математики, физика, проектиране, защото стават напълно правоспособни членове на Камарата на инженерите, строителство и архитектура, дори и астрономия, която е избираем предмет.
„Понеже животът ни все повече се дигитализира, обучаемите изучават освен класически технологии, и принципите на изготвяне на дигитални карти. Не е никак лесна тази специалност, но пък е интересна. Картите не са константни величини, правят се постоянно нови, освен това се е и актуализират старите карти. И стават все по-точни, благодарение именно на съвременните и модерни уреди, с които се работи. Лодката, която ние имаме и е снабдена с
GPS, гинес приемник и сонар, слиза до 300 метра дълбочина и определя координатите на точките с точност до 2 см.“, обяснява проф. Андреев.
После разказва, че най-старата ни топографска карта се пази в  Историческия музей в Русе. Изработена е по време на Освобождението, когато Руският корпус е имал специален топографски батальон, който е извършил картиране на България. „Иначе данни за такива картирания по нашите земи има още от древността. Птоломей е извършвал такова заснимане и е правил карти, на които се виждат Дакия, т.е. днешна Румъния и територията на България. А картата на България, често описвана като разпъната кожа, която всеки е дърпал, е с официално дефинирани граници едва от… 10 години. Направихме го съвместно със съседите, за да фиксираме точно границите. А проблемни за нас бяха Дунава и Резовска река, които при всяка промяна, променяха и границите. Сега вече те са категорични и не зависят от реката“, усмихва се проф. Андреев.