Полк. доц. д.н. инж. Георги Георгиев се прости със знамето на Националния военен университет „Васил Левски” на тържествена церемония и премина с чест в запаса.
Началникът на Военния университет бриг. ген. Иван Маламов връчи на полк. Георгиев сувенирна карабина - награда от министъра на отбраната.
„От името но Министерството на отбраната и от името на ръководството на Националния военен университет Ви изказвам моята благодарност за Вашите години в служба на Българската армия. С тази тържествена церемония ние показваме уважението си към Вас за цялото усърдие и старания през всички тези години и Ви благодарим за вашата всеотдайност и трудолюбие. Наслаждавайте се на всичко, което сте постигнал“, каза в словото си бриг. ген. Маламов.
„Щастлив съм, че имам възможността да се насладя на този ритуал по изпращане. Сега, когато ми се случва на мен, разбирам каква тежест има той“, не скри вълнението си полк. Георгиев. Той благодари на семейството си за това, че винаги е получавал нужната подкрепа, на колегите си и на обучаемите.
„Уважаеми дами и господа курсанти, скъпи деца, вие сте нашата най-голяма ценност. Вие сте съкровището на България. Още не сте го разбрали, но най-добрият капацитет на държавата се намира тук и е във военните формирования. Повярвайте в собствените си сили, това,с поред мен, е най-важното. Винаги усъвършенствайте себе си. Не оставяйте и един ден от службата и живота си, в който да не сте постигнали поне една своя цел, която да ви води по избрания от вас път. Грижете се за подчинените си, те са вашата опора. Познавайте ги, обичайте ги, подкрепяйте ги. Бъдете хора! Научете се да работите в колектив, защото в нашата професия много малко неща могат да станат от първо лице единствено число. Всичко става с колективен труд и с взаимно разбиране“, каза полк. Георгиев, който пожела да се обърне специално към курсантите. А те от своя страна го изпратиха с мощно „Ура!“.
„Баща ми е този, който запали огънчето в мен към тази професия и заради него съм мъж с пагони. Станах курсант през 1987 г. и до днес съм във Военния университет. Като военен съм виждал многото лица на тази професия и това, което никога няма да забравя, е ужасът на тероризма. Откакто съм офицер, имам една командировка зад граница – в САЩ. Само няколко часа преди атентата от 11 септември прелетях близо до Кулите близнаци. И с американските си колеги съпреживях на живо това, което всички видяха по телевизията“, разказва полк. Георгиев, който знае тънкостите на двигателите с вътрешно горене, има право да говори по радиото, слуша метъл, може да меси хляб, да подрежда красиво масата за хранене. Освен това свири на китара и на йоника. Признава, че винаги е обичал правилата на армията, макар да има волна душа.
„Няма как да се казваш Георги и да не бъдеш офицер, затова си мисля, че просто съм се родил орисан да нося униформа. А и тук, на този плац, на който сега целунах за последен път знамето на Военния университет, се запознах с моята съпруга – майор Иванка Георгиева“, допълва още полковникът, който е страстен радиолюбител и меломан, влюбен в музиката на легендите „Скорпионс“, „Дийп пърпъл“, „Юръп“…
Сашка Александрова