Курсант старшина Ангел Мацурев е отличникът на специализация „Военни комуникационни и информационни системи“

„Удовлетворен от себе си и вдъхновен от всичко, което постигнах като курсант, си тръгвам от Националния военен университет „Васил Левски“. Не е лесно да бъдеш отличник във Военния университет, затова сигурно дълго ще помня безсънните нощи, но сега съм щастлив, че не се отказах. С упоритост, желание и хъс всичко се постига“. Така започва разговорът ни с отличника на специализация „Военни комуникационни и информационни системи“ във факултет „Артилерия, ПВО и КИС“ курсант старшина Ангел Мацурев.

Ангел Мацурев

Младият офицер вече е назначен в комуникационно-информационния център на Министерството на отбраната, където работата му ще е тясно свързана с всичко, което е изучавал във Военния университет. „Ще се занимавам с мрежи, програмиране, сървъри, уеб програмиране, бази данни – все материя, която ми е много интересна. Преди обаче да ми стане интересно, ми беше много сложно. Спомням си, че във втори курс имахме два предмета – „Полупроводникови елементи“ и „Теоретична електротехника“, които трудно преодолях. Но пък за пореден път осъзнах, че най-трудното за преодоляване след това ми става интересно. Аз обичам предизвикателствата и не се отказвам лесно, защото ми харесва да мога и да зная“, казва още Ангел Мацурев.

Той няма в рода си други мъже в униформа. Дори е нямал познати в обкръжението си, които да са офицери, но въпреки това е избрал да учи в Националния военен университет. „Исках да бъда и военен, и да имам висше образование, Военният университет чудесно съчета двете ми желания. Затова четох дълго време в сайта на НВУ, знаех всичко при кандидатстването, приеха ме и не съжалявам. Ако трябва да избирам, пак бих избрал същата специалност“, категоричен е курсант старшина Мацурев.

Когато е свободен, той отива сред природата, където най-добре и най-бързо си почива. „Там успявам да изключа, да се заредя с енергия и пак съм готов за нови предизвикателства. Освен това обичам да ходя на лов. Запален съм още от дете, защото и дядо ми, и баща ми са ловци. Когато навърших 18, станах равноправен ловец в дружинката, макар че по-често ходя, за да съм сред природата. Там и хората са леки, говорят не за проблеми, а за неща, които могат да са ми полезни в живота“, казва курсант старшина Мацурев. И признава, че сега смело мечтае да продължи да се занимава с компютърните системи и технологиите и да завърши Военна академия.