Неделнична история

„От 1985 година съм с униформа и за тези 37 години тя ми стана като втора кожа. Аз не станах военнослужещ случайно. Имах пред себе си примера на първи братовчед на баща ми, който е бил командир на батальон в Елхово през 60-те години...“

Ефрейтор Ивелина Гуглева шофира линейката на Националния военен университет „Васил Левски“ вече 15 години. Казва, че за това време е натрупала толкова истории, че ако някой ден се събуди писател, със сигурност ще напише книга.

„Много харесвам 8 декември, но напоследък го празнувам само в спомените си“...

Пълнен шаран с лук, гъби, домати, орехи и подправки е любимата рецепта за Никулден на зам.-началника по учебната и научна част на Националния военен университет „Васил Левски“ полк. доц. д-р инж. Николай Урумов.

В областта на ядрената физика и радиационната безопасност работи доц. д-р Николай Долчинков, който чете лекции в катедра „Защита на населението и инфраструктурата“ в Националния военен университет „Васил Левски“.

Две дами събират, подреждат и съхраняват цялата документация на Националния военен университет „Васил Левски“. Десетки страници всеки ден минават през ръцете на Лилия Лазарова и Йорданка Александрова, които работят в Учрежденския архив – най-младото звено на Военния университет.

Деца на военнослужещи и цивилни служители в Националния военен университет „Васил Левски“ се превърнаха в атракция, появявайки се облечени в курсантски униформи по време на военната клетва на първокурсниците.

„Военното училище учи човек на дисциплина и самодисциплина. Определено мога да се справям сам, мога да готвя, да си гладя дрехите, майстор съм да направя перфектен ръб на панталона. Мога да планирам действията си, макар че, признавам си, така и не се научих да бъда подреден...“

Три дами от администрацията на Националния военен университет „Васил Левски“ се разделиха с вуза и с колегите си след дълги години служба.

Тя кърпи палатките, брезентите на камионите, камуфлажите и гащеризоните, пагоните по тях, нашивките, пердетата…, с една дума – всичко. Казва се Пенка Христова и длъжността й в Националния университет „Васил Левски“ е „Работник по ремонта на лични предпазни средства и защитни облекла“, но както самата тя казва: „На човешки език казано, шивачка съм“.