Капитан Веселин Георгиев катери върхове, тренира езда и играе народни танци

Капитан Веселин Георгиев има две военни мисии зад гърба си – в Кандахар и Кабул и една експедиция за покоряване на седемхилядника Корженевска в Памир.

Снимка Снимка

За няколко години е бил извън армията и е управлявал бизнес. Но се е върнал отново към професията на военнослужещ, защото да бъде офицер в Българската армия, е истинската му страст. Сега капитан Георгиев е командир на Първа рота в Курсантския батальон на Националния военен университет и отговаря за 75 курсанти, вече четвъртокурсници. В свободното си време тренира скално катерене и езда и ходи на народни танци.

Снимка

Командирът на Първа курсантска рота е възпитаник на Националния военен университет, където е завършил най-интересната, според него, специалност – „Мотопехотни войски“. „Разпределиха ме в механизирания батальон в Шумен и служих там до 2013 г., но започнаха съкращения и те ме засегнаха. Опитах се да остана в армията, защото обичам тази професия, но моите желания и реалността се разминаха“, разказва капитан Георгиев.

Заради това разминаване, той съблякъл униформата и се хвърлил с главата напред в ресторантьорския бизнес. Започнал от нулата и много бързо от барман станал управител на кафе-сладкарница. После решил, че иска да разрасне бизнеса си и отишъл в хотел във Вършец, за да се научи на тънкостите на занаята. Влязъл, поогледал се и бързо съставил списък с най-видимите нередности. Срещнал се със собственика, споменал му, че е бил военнослужещ, за двете мисии, че има опит в ресторантьорството и че иска да опита да реши проблемите. „Не исках заплащане, само стая в хотела и храна и собственикът ме взе на пробен период. Месец по-късно се срещнахме отново, аз вече имах решения за някои от проблемите в хотела и поисках позиция. Станах управител на хотела, работих две години и си тръгнах, защото не мислех, че имам накъде да се развивам“, споделя капитан Георгиев.

Тогава той вече знаел, че иска да се върне в армията, защото: „Бях наясно със себе си и си дадох сметка, че армията ме влече, че имам нужда да съм в армията, тя ми е тръпка и ми харесва всичко, което ми се случва тук“.

Бившият офицер отново облякъл униформата. За времето, в което той отсъствал, армията вече не била същата, но и самият той не бил същият. Започнал в Националния военен университет през 2019 г., убеден, че всяка среда може да бъде променена и това зависи от хората, които работят в нея.

„Всеки командир пораства заедно с курсантите си. Аз срещнах моите 75 момичета и момчета, когато те бяха във втори курс, а аз започнах като заместник-командир. Командир на ротата беше капитан Ивелин Тодоров и, когато той отиде във Военна академия, поех от него ротата. През тези три години наблюдавах, учих и пораснах, вече съм по-уверен в себе си и по-спокоен. Научих се да си признавам грешките, защото само така няма да ги повтарям“, категоричен е командирът на курсантска рота.

Няколко години преди да напусне армията, капитан Георгиев отишъл и на две мисии. Първата през 2009 г. в Кандахар, втората – през 2011 г. в Кабул. И на двете места бил командир на взвод. „В онези години много военнослужещи ходеха на мисии. Аз отидох, защото дълбоко вярвам, че всеки офицер или командир на взвод трябва да има натрупани умения в такива условия и такава среда. Не върви някак да си командир на взвод, в който има колеги, били на мисия, а ти да не си бил. А и мисиите ме обогатиха, дадоха ми увереност, самочувствие и опит“, категоричен е капитанът, който бил в Кандахар, когато това било е най-натовареното летище в света – с 20 000 полета за месец.

Когато не е в униформа, Веселин Георгиев тренира скално катерене и езда и танцува в клуба за народни танци „Хоп троп“ при Илиян Нейков.

Ездата е най-старата му страст. За първи път се качил на коня, когато бил на две години. Започнал да взима уроци като лейтенант в Шумен, но се отказал, за да отиде в Памир. „Това е най-голямото ми постижение. 40 дни продължи експедицията, бяхме тръгнали с амбицията да изкачим един връх, висок 7105 м. Но заради лоши метеорологични условия, стигнахме до 6850 м., буквално виждахме върха, но трябваше да се върнем“, разказва капитан Георгиев.

Той подновил уроците по езда преди година в конната база в Арбанаси. Казва, че не е лесно да започнеш този спорт възрастен, защото тялото вече не е така гъвкаво. „Беше ми нужно време да заема правилната позиция на седлото, обаче имах огромно желание. Ездата развива изключително важни за всеки командир качества – безстрашие и лидерство. За да водиш коня, трябва да си лидер. Конят усеща, когато се чувстваш неуверен. Ако не му кажеш какво да прави, той си прави каквото си реши и те пробва. И ако не си достатъчно чувствителен към него, реагира със съпротива - недоволства, мята крака, прави резки движения, дори може да те хвърли. Трябва да си фокусиран, през цялото време трябва да присъстваш, да взимаш бързо решения.

Освен това аз яздя спортни коне, те са темпераментни и свободолюбиви, поради което работата с тях е още по-трудна“, обяснява капитан Георгиев, който се подготвя за следващото си предизвикателство - Военната академия.