Да носиш името на свети Георги Победоносец

„Първите ми спомени за Гергьовден са свързани с приповдигнатото настроение в моето семейство. С баща офицер, като дете, най-важно беше всички и без изключение да гледаме военния парад. После вече идваха колеги, роднини и познати, а с времето, този мой личен празник се превърна и в професионален. Постъпих в редиците на Българската армия, станах потомствен военнослужещ и това придаде по-дълбок смисъл на празника“, казва доц. д-р инж. Галина Иванова, преподавател в катедра „Защита на населението и информацията“ в Националния военен университет „Васил Левски“.
Снимка

Доц. Иванова съвсем съзнателно е избрала да празнува на 6 май, а не на 10 март, когато Православната църква почита мъченица Галина. „Не искам денят ми да е свързан с мъченица, а и рожденият ми ден е на 8 май. Все по-често си мисля, че вероятно е предначертано съдбата ми да е свързана с армията, затова се опитвам да възпитавам в обучаемите духа на войнска чест, достойнство и патриотизъм“, споделя преподавателката в НВУ.

„Гергьовден в моето семейство започва като откъсваме клонка глог от храста, който сме засадили до нашия блок и закичваме вратата на дома ни. Приготвям традиционни ястия от агнешко месо, празнична гергьовска погача и пролетна салата. На масата поставям иконата на свети Георги, обградена от много здравец и глог“, разказва доц. Иванова и допълва, че тази икона е много специална за нея, защото й е подарък от преди 20 г.
Всяка година на 6 май доц. Иванова продължава да гледа военния парад, прави го с близките си, както повелява семейната традиция и не крие, че се вълнува ще минат ли успешно всички родове войски, какво въоръжение и техника ще демонстрира армията ни, а в последните десет години основният въпрос е как ще се представят курсантите от НВУ. „После отивам в църквата „Свети Георги Победоносец” в Горна Оряховица. Това е една от най-старите църкви в града ни и по стечение на обстоятелствата, най-близката в квартала. Може би заради традицията, може би, защото много обичам този празник, но Гергьовден за мен винаги е време равносметка, за осъзнаване на необходимостта от постоянна отдаденост, съпричастност и отговорност към професията и хората около нас. В сегашното динамичното и сложно време, символиката, която носят в себе си празникът и светецът – храброст, гордост, защита, победа на доброто над злото, са положителните символи на победата в живота“, казва още доц. Иванова.
С приятели и колеги празнува 6 май и помощник началникът на отделение „Логистика“ кап. Георги Мадаров.
Снимка

На трапезата, която той сам приготвя, винаги има агне и отбрани питиета. А трапезата с намира в механа, която пак той със собствените си ръце, е направил. „Много дълги години отговарях за цялото хранене на Националния военен университет и съм се превърнал в шеф Мадаров. Пък и ми харесва да си подредя трапезата, да се навъртам покрай пещта, докато агнето стане готово. Освен това обичам имения си ден повече от рождения си ден. Рождения си ден може и да го пропусна, случвало се е да забравя, че имам празник, обаче Гергьовден е незабравим!“, категоричен е кап. Мадаров. И признава, че носи с гордост името си, което е наследил от дядо си. Казва и това, че не може да си се представи да се казва по друг начин.

Още един Георги марширува усмихнат по плаца на НВУ – подп. Георги Христов, началник на сектор „Дистанционно обучение“ и един от смелите мъже в униформа, дръзнал да приеме предизвикателството да отиде на мисия.
Снимка

„Свети Георги е моят пазител. Пази ме тук, пазеше ме и докато бях на мисия. Обичам празника, но го обичам много повече, откакто се роди синът ми, защото той носи моето име и е Георги джуниър. Той вече е на 9 г. и е моята гордост. Разказвал съм му за свети Георги, за змея, за това, което легендата символизира“, казва подп. Христов.

Няколко мъже с името Георги има в рода на подп. Георги Христов, който преди няколко години е получил свето кръщение в църквата „Св. Георги“ в София. „Поканиха ме да бъда кръстник на приятели, но се оказа, че аз самият не съм кръстен, та трябваше много спешно да организираме и това. Да се отрека от Дявола, да стъпя в купела... И всичко това се случи в много специална църква с името на светеца ми“, усмихва се подп. Христов.