Курсант старшина Стоян Митрев участва в исторически възстановки и в Представителния блок на НВУ

В пет мащабни военно-исторически възстановки е участвал вече курсант старшина Стоян Митрев, снимал се е във филма за Тутраканската операция, повява се и в клипа, който Военният духов оркестър и „Джуниър бенд“ направиха за 6 май. Освен това, Стоян Митрев е член и на Представителния блок на Националния военен университет „Васил Левски“, който показва атрактивни хватки с пушки Манлихер.
Снимка
„Много съм горд с това, което правя и все повече обичам българската история. Признавам си, че преди да стана курсант, историята не беше моят предмет, но тук нещата се промениха. Благодарение на моите командири, започнах да участвам във възстановките, влязох в Представителния блок на НВУ и станах още по-голям патриот“, усмихва се курсант Митрев и признава, че първите уроци по патриотизъм получил от баща си. „Той ме възпита да уважавам и да обичам България, да зачитам миналото на страната и народа си, да взимам пример от героите, които са давали живота си за нашата свобода и независимост. Винаги, когато мога, казвам, че България е най-старата страна в Европа, което също е повод да бъдем горди“, казва още Стоян Митрев, който тази година завършва специалност „Организация и управление на военните формирования на тактическо ниво“ със специалиазация „Военни комуникационни и информационни системи“.
Дойранската епопея е първата възстановка, в която курсант старшина Митрев участвал. Признава, че бил толкова омагьосан от подготовката и мащаба на самото събитие, че три години по-късно, продължава да помни преживяното. Това е и един от моментите в българската история, с които той се чувства особено горд. „Тази битка наистина е епопея, а генерал-майор Владимир Вазов е изумителен командир. Той единствен е продължавал да вярва, че българската войска има шанс срещу многобройния противник. Шансът според неговата стратегия е бил в дълбоките окопи, които са запазили живота на войниците. И след двудневния обстрел, когато съюзниците изстрелват голяма част от мунициите си, той дава команда „На нож!“ и българите тръгват към една от най-убедителните си и славни победи. Много обичам да цитирам думите на английския генерал Милн, който години по-късно, посреща ген. Вазов в Лондон с командата „Мирно! Идва българският генерал Владимир Вазов – героят от Дойран!“, разказва курсант старшина Митрев. И допълва, че другият офицер, на когото той искрено се възхищава, е полк. Борис Дрангов. В деня, в който завършил първи курс, Стоян решил и си направил татуировка – цитат на полк Дрангов: „Българският войник е създаден да бие и побеждава, а не да бъде бит и мачкан“.
Снимка Снимка
Освен в Дойранската епопея, курсант старшина Митрев е участвал в още няколко мащабни възстановки, сред които на Нишката настъпателна операция и на Тутраканската операция, която музеят в Тутракан превърна във филм. Във всички възстановки Стоян е обличал единствено униформата на български офицер и не му се е налагало да влиза под кожата на някой от враговете ни.
„Запалиха ме зам.-началникът на Националния военен университет полк. Евгени Пенчев и кап. Ивелин Тодоров. Те вероятно усетиха страстта ми към историята и патриотичните ценности и ме привлякоха към тяхната кауза. Те ме вдъхновиха и да кандидатствам в Представителния блок на Националния военен университет, в който участвам още от първи курс. Тогава ни направиха две седмици тренировки, след това имаше изпит и аз така станах един от 25-та най-добри курсанти в този блок. Сега вече няма най-добри. Всеки, който пожелае да влезе в блока, получава нужното внимание, за да се подготви и да стане точно толкова добър, колкото са и всички останали“, разказва Стоян Митрев.
Представителният блок участва във всички чествания в града. Момчетата показват доста сложни хватки и хореография, затова тренират и синхрона, и концентрацията си, за да няма грешки, да няма изпуснати пушки и излишни стъпки. Кулминацията на хореографията е залпът и хорото, което курсантите изпълняват с пушките, казва още Стоян. И признава, че чувството да чуваш аплодисментите и виковете на публиката, е необяснимо.
„Във Военния университет натрупах много приятелства и те ще ми липсват. Историята ще продължа да я изучавам, ще продължа да се занимавам и с възстановките, независимо в кое формирование ще бъда разпределен. Надявам се във формированието, в което ще отида, да срещна хора, които да възприемат моите идеи и да мога да им предложа допълнителна строева подготовка с различни елементи от хватките, които съм научил, макар и да не са с пушка Манлихер“, признава бъдещият офицер, награден с два юбилейни медала - „100 години от Първата световна война“ и „75 години от Втората световна война“, връчени му лично от министъра на отбраната.
Голямата мечта на младия лейтенант обаче е да се върне в Националния военен университет като командир на курсантски взвод, за да продължи да се занимава и с Представителния блок.

Сашка Александрова