Изобретател, учен, писател, маратонец, общественик, политик, енциклопедия за вицове, които разказват живота на военните, професор по химическо и биологично оръжие и носител на колективна Нобелова награда за мир е проф. Михаил Харалампиев, може би най-дългогодишният преподавател в Националния военен университет „Васил Левски“.
Специализирал е в центровете за ядрена, химическа и биологическа защита в Нидерландия, САЩ, Русия, Великобритания, Германия и Италия. Занимавал се е с проучвания в шест различни научни области, бил е ръководител на проекти, има патенти за две изобретения. Едното е способ за генериране на маскиращи аерозоли от смеси на нефтопродукти с катализатори на поливалентни метали. Тази му разработка е внедрена за отбранителни цели в борбата с високоточните оръжия. Вторият му патент е за сорбент за улавяне на токсични газове. Освен това е Доктор хонорис кауза на Военния университет, с биография, дълга повече от 10 страници.
В нея пише, че проф. Михаил Харалампиев е първенец на випуска „Химически войски“ в някогашното ВНВУ „Васил Левски“. След това е завършил и Висшата военнохимическа академия на Руската федерация в Москва. Между 1990 г. и 1996 г. мобилизационно е бил привличан на високи командни длъжности като началник на Отдел по оценка на ядрената, химическата, биологическата обстановка и засичането на ядрените взривове към Главния щаб на Сухопътните войски на БА и началник на Щаба на химическите войски към Главния щаб на Сухопътните войски на БА.
Има регистрирани изобретения в Англия, Русия и България. През октомври 2002 г. защитава втора дисертация във Военнохимическия университет на Руската федерация. Утвърден е за доктор на химическите науки на Руската федерация през декември 2002 г. Професор е от 2000 г., но безспорно кулминацията в неговата биография е записана през 2013 г., когато той получава сертификат за принос към Нобеловата награда за мир, присъдена на Организацията за забрана на химическите оръжия, в която работил 10 години.
„Това е моментът в моята професионална кариера, който ме прави най-горд. Тогава бях и сред първата група инспектори, които посетихме обекти за складиране и унищожаване на химическо оръжие на САЩ. Ръководил съм първите мисии на Организацията за забрана на химическото оръжие в Хага в Анистон, Алабама и в Пайн Блъф Арсенал, Арканзас, казва проф. Харалампиев. След това допълва, че има зад гърба си повече от 70 мисии, заради които е бил по света къде ли не, обиколил е земята 15 пъти, което значи, че е навъртял общо 600 000 км. Колко пъти са му губили личния багаж, даже не помни, но признава, че никога няма да забрави опасните ситуации, в които е изпадал. „Как да забравя едно връщане от САЩ, когато ни бяха настанили в опашната част на самолета. Попаднахме в турбуленция и отклонението, което опашката направи спрямо тялото на самолета, беше около метър. Продължи точно 30 секунди, които ни се сториха вечност. Или пък как да забравя кацането на заледено поле в Русия. Още се чудя как му стигна куража на пилота“, разказва професорът.
През годините той се е занимавал с политика, има зад гърба си два мандата като общински съветник, все още продължава да спортува, нищо че неговите 78 земни лета предполагат по цял ден да спори с телевизора. Казва, че е израснал в този университет, има повече от 30 години педагогическа работа в НВУ и отдавна е спрял да брои курсантите и студентите, които са минали през ръцете му. Но випускът, който едва ли някога ще забрави, е този, в който е учил и неговият внук старши лейтенант Михаел Павлов.
„Разбира се, че всички се възползваха от този факт, а и той често влизаше в ролята на парламентьор, но аз не им се сърдя. А и категорично не вярвам, че грубата сила мотивира младите хора да учат. Избрал съм вместо груба взискателност да влагам делегирани очаквания, което означава да преподавам с любов и уважение дори и към тези, които понякога не ме слушат“, казва проф. Харалампиев и признава, че в моментите, когато вижда и усеща, че курсантите и студентите са или изплашени от предмета, или твърде разсеяни, той търси начин да ги провокира. „Най-често отделям първите два часа, за да им обясня философията на дисциплината, която преподавам. Говоря и ги наблюдавам. Ако те в тези два часа ме слушат внимателно, могат да научат 30 % от материала, а и някак стават по-уверени в себе си, че са избрали правилната специалност и са си на мястото. Освен това обичам да сменям темата и да им давам конкретни ситуации, които те да решават на момента. Често им разказвам какво аз съм преживял, какви казуси съм решавал, с какви въпроси съм се сблъсквал в работата си. Това им харесва, защото не слушат просто скучно учебно съдържание, а разказ за това какво могат да постигнат“, обяснява професорът.
И макар че чете лекции на курсантите, избрали една от сложните специалности в НВУ „Ядрена, химическа и биологическа защита“, проф. Харалампиев е един от най-харесваните преподаватели. Той всъщност нарича себе си учител и не крие, че много му харесва да бъде такъв, защото учител може да стане само благородният човек. Научил е това от своите учители.
„Имахме един учител в началното училище, който изведнъж реши, че иска да става военен и като в приказките – речено – сторено. Един ден застана пред нас, облечен в униформа. Ние буквално онемяхме от вида му и се хвърлихме да пипаме униформата. Мисля, че тогава реших да стана военен. После, докато бях в казармата, видях обява на Висшето народно военноинженерно, свързочно и химическо училище в Силистра. Явно обявата е била достатъчно убедителна за мен, защото тогава пък избрах да бъда химически офицер. Завърших обаче тук – тогава ВНВУ „Васил Левски“, защото разформироваха училището в Силистра и нас, химиците, ни прехвърлиха във В. Търново“, казва професорът и се усмихва на спомена, за друг учител – този по химия. Той рецитирал пред хлапетата всички елементи в Менделеевата таблица на латински и така ги накарал и тях да я научат. Проф. Харалампиев вече е позабравил латинските имена на елементите, но си има вратовръзка с таблицата на Менделеев, която ползва като пищов, ако му се наложи.
Преди около година проф. Харалампиев влезе в ролята и на писател и издаде автобиографичната си книга „Време за мъже“.
„Реших, че е време да събера живота си, а и да разкажа някои любопитни факти от политическия ми път в този град, а и от националната и световната история. Бил съм къде ли не – от Русия до САЩ, Индия и Южна Корея, видял съм какво ли не, срещнах различни хора, имах достъп до секретни места и информации. Надявам се, че от живота ми стана интересен роман, а и така си дадох сметка, че ролята, в която се чувствам най-добре, е тази на преподавател. Може би и заради предизвикателството да накарам и най-разсеяния слушател да гледа в мен“, усмихва се професорът, който продължава да кара ски, плува, тича, а участва и в маратони.