„Преди много години отидох на приемния изпит в Техникума по електроника. На стълбите ме спря портиерът на училището и ме попита: „Момче, знаеш ли къде отиваш?“. Аз откровено отговорих „не“. На това той каза: „Тогава ще отидеш там, където не искаш. Имаш възможност да отидеш там, където искаш, когато знаеш къде отиваш“. Никога не забравих това и после, когато влизах във Военното училище, вече знаех точно къде исках да отида. А аз исках да държа ключовете на небето и днес, когато се обръщам назад и мисля какво е било, и си припомням през какво съм преминал, смятам, че за времето на своята офицерска служба, аз държах ключовете на небето достойно“.
Така започва разговорът ни с проф. д.н. инж. Стойко Стойков, който само преди няколко дни си взе довиждане с колегите си от Националния военен университет „Васил Левски“, където работи през последните 10 години.
За да сбъдне мечтата си, проф. Стойков завършил Висшето военно-артилерийско училище „Георги Димитров“ в Шумен и служил в различни поделения и части от Противовъздушната отбрана на Българската армия. Спечелил конкурс за преподавател във Военна академия „Г. С. Раковски“, там станал доцент и професор и се издигнал до длъжността зам.-началник по научната дейност. Бил е председател на редакционния съвет на сп. „Военен журнал“, председател на Специализирания научен съвет по военни науки, председател на секция „Национална сигурност“ и член на Управителния съвет на Съюза на учените в България. Има пет монографии, учебници и повече от 200 публикации, 11 от които са включени и цитирани в двете световни научни бази данни - Scopus и Web of Science.
През 2014 г. кандидатствал за място в Националния военен университет и станал преподавател. „В началото преподавах на курсантите и водих лекции в моето основно научно направление „Национална сигурност“. „Успях през 2017 г. да защитя дисертация и да стана Доктор на науките. След това започнах да съчетавам преподавателската дейност с работа в Институт „Научноизследователска и иновационна дейност“, до последно като председател на секция „Научно-изследователска дейност“. Важен ми е този период, защото тук успях да сбъдна още една своя мечта. Категоричен съм, че всеки уважаващ себе си университет, трябва да има научно списание и ние в Институт „Научноизследователска и иновационна дейност“ направихме такова – списание „Сигурност и отбрана“. Сформирахме великолепен екип, който ще продължи да работи, следвайки високите научни стандарти“, казва проф. Стойков.
Съхраняването на достойнството във военно-образователната система, е била най-сериозната кауза, на която проф. Стойко Стойков се е посветил през последните 10 години в Националния военен университет. Защото образованието е най-дългосрочният компонент на националната сигурност. Той признава, че е станал свидетел на поредица промени, някои от които не са били в полза на военното образование. „Затова моята цел беше тази система да бъде пример за достойна система, в която има смисъл да си знаещ и способен. Още докато бях заместник-началник във Военна академия започнах създаването на т.нар. „горещ резерв“ във военно-образователната система. Идеята ми беше във всяко едно от професионалните направления да има резерв от академичен потенциал, който да бъде развиван. Голямата ми цел беше формирането на екипи от учени - съмишленици. Защото в армията можеш да командваш, но в науката това не е възможно. Създадохме научноизследователски екипи, които успешно работят с всички останали елементи от образователната система, която е доста диференцирана. Заради тази диференциация често ми се е случвало да се чувствам „свой сред чужди и чужд сред своите“. Успяхме да консолидираме, и съберем силата и преимуществата на военнообразователната система, за да отговорим достойно на всички предизвикателства пред науката, образованието и обучението в армията“, казва проф. Стойков.
И допълва, че военната професия е сложна, защото е динамична и в мига, в който спреш да развиваш способностите си, вече си тръгнал назад. „Но военната професия не е само това. Има и романтика и тя е в частите. Никога не мога да забравя очите на хората след успешен „Пуск“ и еуфорията, че сме се справили достойно. Убеден съм, че всеки, който е подавал команда „Огън!“, чудесно разбира вълнението ми“, усмихва се професорът, който 11 години е имал честта и задължението да защитава въздушните граници на България.
Съвременната българска литература е другата голяма страст на проф. Стойко Стойков, който много обича да отпочива в планината. Тази есен успял да съчетае тези две хобита и направил една дълго мечтана обиколка на Родопите. „Нали дълго време пазих въздушната граница на Родината, исках да се върна на сухопътната и го направих там. Отидох при изворите на река Арда в близост до една гранична пирамида. Накъдето и да погледнеш виждаш Планина. Обичам Планината, защото ме слуша, когато... мълча! Каквото не може да се изрази с думи, там може да се разбере с мълчание.
Сега ще направя едно отклонение, за да кажа, че много харесвам една книга, която описва живота в едно родопско село, което е буквално "на края на света" - след него няма нищо друго, защото е в края на България и след него е била само телената гранична мрежа. След него път… няма. Та, това "село" се състои от две "села" – „разделени заедно“ (Гоздьовица и Гудьовица), създадени от двама братя в кървавите времена на робство.
И авторът (Георги Бърдаров) казва: „Понякога заставаш пред себе си и се питаш можеш ли да простиш на другите това, което на себе си не можеш“. Исках да преживея думите му, търсейки отговор за себе си и затова отидох там – “до извора и граничната пирамида“, споделя проф. Стойков, който казва, че все още не е готов да се отдаде на спокоен живот и предпочита интересно и динамично ежедневие.
„Приемам предизвикателствата и мога да се справям с тях. С едно обаче до ден днешен не успях да се примиря. Не приех никога, че в тази сфера, в която работих, неправдата може да победи правдата“, признава проф. Стойко Стойков.
Знание без воля е нищо, воля без знание е... страшно нещо!