Проф. д.н. Севдалина Димитрова е счетоводител по образование и пътешественик по душа, обаче във времето, в което е трябвало да избира къде да кандидатства, в армията не се допускали жени. Затова тя завършила „Счетоводна отчетност“ в Стопанската академия „Димитър Ценов“ в Свищов и започнала да работи по разпределение в Строително-монтажен комбинат. Била е счетоводител, главен счетоводител, специалист плановик преди съдбата да й предложи шанс да сбъдне мечтата си.
„Видях обява за асистентско място в тогава Висшето народно военно училище „Васил Левски“ и нито за миг не се поколебах. Явих се, издържах конкурса и ето ме тук вече 30 години. Започнах да преподавам счетоводство и финанси, което е професията ми. С времето натрупах знания и умения и те ме насочиха към една нова сфера – управление на ресурси за сигурност и отбраната, която стана моята основна дисциплина. Това е проблематиката, която съм изследвала в монографиите, в големия ми докторантски труд и като че ли съумях да налучкам това, което се изисква, защото в последствие дисциплината беше заповядана и с министерска заповед“, разказва проф. д.н. Севдалина Димитрова.
Тя е професор и в двете направления, в които работи – „Национална сигурност“ и „Администрация и управление“, докторската й дисертация и доцентурата са в направление „Военно дело“. Била е осем години ръководител на катедра „Стопанско управление и логистично осигуряване“. През последните години е ръководител на секция „Иновационна дейност и сътрудничество с външни организации“ в института „Научноизследователска и иновационна дейност“. Освен в НВУ, проф. Димитрова е била преподавател и във Висшето училище по агробизнес и развитие на регионите.
Много мъже в униформа има в рода си проф. Димитрова и този факт е бил решаващ за нея. Военнослужещ е и съпругът й, който също е работил във Военния университет. „В самото начало, когато бяхме млади, пренасяхме работата си и вкъщи. Все за Военното училище говорехме, дискутирахме, опитвахме се да решаваме всички проблеми. С времето се научихме у дома да не обсъждаме работата. Може би помогна и това, че, когато аз дойдох тук, той се премести в друго военно поделение. Но въпреки това винаги ми беше гръб“, усмихва се проф. Димитрова.
Признава, че за всичките 30 години като преподавател в Националния военен университет, е станала свидетел на достатъчно промени във военно-образователната система.
„Промените в системата доведоха до промени в качеството на курсантите. А и обратното също е вярно. Всичко това засегна и нас, преподавателите. Нямаше как да е иначе, защото с динамични проявления на средата на сигурност, различни станаха изискванията, предизвикателствата и поколенията. Всяко следващо идва със своите плюсове и минуси, което си е сериозно предизвикателство“, обяснява проф. Димитрова.
Нищо от това обаче не е успяло да откаже проф. Севдалина Димитрова да следва мечтата си. Нещо повече – Военната система, която тя виждала с детските си очи, се оказала точно толкова вълнуваща и останала привлекателна, дори когато тя самата вече била част от нея. „Като дете и аз съм си играла на учителка и помня, че като ме питаха, все отговарях, че ще преподавам на големи ученици. Е, така е. Преподавам на големи ученици и съм категорична, че във Военния университет влизат, завършват и работят хора на честта и хора с патриотични нагласи, които са готови да служат на Родината ни“, заявява проф. Димитрова.
Темата за патриотизма за нея е особено чувствителна, затова приема с ентусиазъм предизвикателството да даде своето определение за патриотичен дух. „Обичта към Родината е патриотизъм. Готовността ни да имаме ценностна система и да си я защитаваме, е патриотизъм. Образователната ни система също е част от тези ценности и традиции. Не е героизъм да се отричаме от българското и да тичаме към чужбина, да редим дитирамби, колко по-хубаво е там, когато не полагаме усилия да е хубаво и тук“, категорична е проф. Севдалина Димитрова.
Вероятно заради това си желание да опита да промени каквото може в образователната система, тя опитала да влезе и в политиката. Била е кандидат и за общински съветник, и за народен представител, но винаги от гражданската квота, което, както самата тя признава, е обречена кауза. „Не ме привлича политиката като такава. Вярвах обаче, че имам какво да дам и да направя за образованието. Всички говорят за нуждата от повишаване на качеството на висшето образование. Обаче преди това има няколко важни стъпала – детска градина, начално, основно, средно образование. Те са базата. Как можем да очакваме да имаме качествена надстройка, когато не мислим за базата. Но разбрах, че да участваш като експерт в политиката, е много, много трудно“, въздиша проф. Севдалина Димитрова, която миналата седмица си взе довиждане със своите колеги в Националния военен университет.
„Сега ли? Сега ще трябва първо да си подредя живота извън Военния университет и после ще започна да мисля за пътешествия. Обичам да пътувам и имам мечти да отида на няколко места, но дестинациите ще си оставя в тайна, за да се сбъднат“, уточнява проф. Димитрова и допълва, че от Националния военен университет си тръгва и си взима завета на Васил Левски, който й е любим: „Времето е в нас и ние сме във времето“.