Историята, дърворезбата и Ралица са големите любови на полк. Евгени Пенчев

„От 1985 година съм с униформа и за тези 37 години тя ми стана като втора кожа. Аз не станах военнослужещ случайно. Имах пред себе си примера на първи братовчед на баща ми, който е бил командир на батальон в Елхово през 60-те години. Бил е командир на курсантски батальон и дългогодишен преподавател тук в Националния военен университет, така че службата и униформата за мен винаги са били символ и синоним на  задължение.

Снимка Снимка

Но сега ще трябва да съблека тази втора кожа и истината е, че с такава рязка промяна трудно се свиква“, признава заместник-началникът на НВУ „Васил Левски“ полковник Евгени Пенчев. И разказва впечатляващата история на византийските императори, които, освен всички символи на властта, са носили и една торбичка. В нея, според някои източници, имало пръст от гроб, като идеята била тази торбичка да им напомня, че са смъртни. „И аз от една година си повтарям, че след 1 април ще съблека мундира и вече трябва да съм свикнал с това“, усмихва се полковникът, по чиято идея преди няколко години курсантите отново облякоха сините униформи от началото на 20-те години на ХХ век. Искал да възстанови и парадната униформа на офицерите – онази, двуредната с цвят морски вълни, но за това не му стигнало времето. Категоричен е обаче, че офицерите трябва да имат отделна парадна униформа. Сега те поставят върху ежедневната шарф, акселбант и кортик, но това не я прави по-официална.
Полк. Пенчев е създател на Представителния блок на НВУ и е сред инициаторите да бъде възроден празникът на Търновския гарнизон. Преди 15 г., когато беше съграден храмът „Св. Седмочисленици“ на Военния университет, Евгени Пенчев заедно със своя колега подп. Светломир Стоянов и с още четирима курсанти изработиха входните врати и иконостаса. Освен това полковникът е събирач и пазител на българската история, която е голямата му страст. Притежава майсторско свидетелство по художествена обработка на дърво и дърворезба, признание от Националната занаятчийска камара. Изследва родното си Ново село, колекционира и реставрира оръжия, изработва дървени гребени в средновековен стил, шноли и фуркети за коса. Не пропуска да участва във възстановки на исторически събития из цялата страна и увлича в това занимание стотици курсанти.
„Винаги съм искал да работя с млади хора и да участвам във възпитанието и обучението на бъдещи офицери. И сбъднах мечтата си. Чувствам се удовлетворен и не съжалявам за нито една минута от кариерата си като офицер. Даром нищо не съм получил, за всяко нещо съм се борил и ми е било огромно удоволствие като го постигна“, категоричен е полк. Пенчев, който е завършил специалност „Мотострелкови войски“ във ВНВУ. След това седем години служил в Елхово, две години бил във Военна академия, четири години във Военно-морската база „Атия“ в Бургас, две години в Генералния щаб и от 2005 г. е във Военния университет.

Снимка

Именно в базата „Атия“ е изграден първият храм във военно поделение, а полк. Пенчев е майстор на иконостаса. „Законодателството през 90-те години не позволяваше дори провеждането на църковни ритуали в казармени райони, камо ли изграждането на параклиси. Но в „Атия“ успяха, превърнаха се в прецедент и нещата с нашия храм се случиха лесно. Тогава началник на НВУ беше ген. Георги Т. Георгиев, но идеята да имаме параклис, беше още на неговия предшественик и съименник ген. Георги Ангелов Георгиев. И така, ген. Георгиев изиска разрешение от тогавашния началник на Генералния щаб, направихме църковно настоятелство, открихме банкова сметка за дарения, създадохме екипи по строителството и храмът е факт“, разказва полк. Пенчев.
Тук, на плаца, той срещнал и любовта на живота си – Валерия. Главен инструктор старшина Валерия Пенчева се появила във Военния университет след мисия в Щабквартирата на НАТО в Брюксел и веднага била забелязана от полковника. Мълчи обаче за историята като партизанин на разпит, казва че историята е обвита в загадъчност и той предпочита да си остане така. Но признава, че подарил на Валерия чудесна сватба в храма „Свети Седмочисленици“, където ги венчал дядо Григорий.
Бързо заразил Валерия с обичта си към историята и сега двамата заедно участват в историческите възстановки, пременени като горди търновски боляри. „До 8 клас учих в Ново село и там имах изключителни учители, които бяха истински възрожденски даскали. Те работеха с нас много и аз до живот се влюбих в историята“, казва полк. Пенчев, който на 4 април вече ще бъде отговорник на музея в НВУ.

Снимка Снимка

Снимка

Куп награди има като офицер полк. Пенчев. Но си спомня първата – командирски часовник от зам.-началника на щаба на Варшавския договор. Получил го след едно отлично проведено учение-изпит на полка му в Елхово. Евгени Пенчев бил лейтенант, а изпитът бил последното учение на щаба на Варшавски договор преди разформироването му.
Но след всички отличия и признания, полк. Пенчев признава, че неговата най-голяма гордост и награда завинаги си остава дъщеря му Ралица. „Ако реши, че иска да учи тук, няма да я спра, но ще я подкрепя с цялото си сърце и, ако избере друг път. Това, което искам за нея, е да бъде достоен човек. Останалото е Божа работа“, усмихва се полк. Пенчев, избран през 2007 г., от търновските журналисти и обществеността за един от 130-те личности на Търново, заслужили с делата си любовта, уважението и доверието на съгражданите си.