Екстремното планинско колоездене е голямата страст на преподавателката в НВУ Анелия Карагьозян

Екстремното планинско колоездене е голямата страст на Анелия Карагьозян, която е преподавател по английски език във департамент „Чуждоезиково обучение“ на Националния военен университет „Васил Левски“. Тя се влюбила в този спорт преди около 15 години, когато постъпила на работа във Военния университет.
Снимка Снимка
Съвсем в началото на преподавателската ѝ кариера, я изпратили в командировка в Канада и канадците я изненадали със спортния си дух. Върнала се у дома и веднага се заела да докаже, че латинската сентенция „Здрав дух в здраво тяло“ е напълно възможна.
„Карала съм колело, разбира се, като дете и години по-късно установих, че това умение не се забравя. Макар че трябваше да свикна с много нови правила, защото велосипедът за планинско колоездене има друга геометрия на рамката, гумите са по-широки и са с грайфери, за да има сцепление по хлъзгави терени, камъни, корени и стръмни спускания“, разказва Анелия Карагьозян.
Скоростта, която това колело развива, е 60 км. в час, което си е сериозна скорост. Особено при спускането, за което са нужни специални умения. „Това колело има предавки за катерене на стръмни баири, затова уменията се натрупват надолу. Бавно става, особено при хора, които като мен, са се впуснали в това приключение на по-голяма възраст. Децата по-лесно преодоляват всички страхове, за тях няма невъзможни неща. Възрастните обаче мислят за последствията. А тези умения са важни, защото са базисни и няма значения склонът къде е – в Родопите или в Стара планина, спускането винаги е завои, препятствия, скокове“, допълва Анелия и признава, че има няколко сериозни падания в кариерата си на колоездач, но няма и една счупена кост по тялото си. Ако не се брои носът, но там наранен се оказал хрущялът.
След като понатрупала умения и кураж с колелото, Анелия решила, че е време за ново предизвикателство и тръгнала по състезания. Записала участие във военните шампионати, откъдето има титла в дисциплината „Планинско бягане“. От името на Военната федерация е ходила на балканиада по планинско бягане в Сърбия, Турция и България, където се запознала с националната ни състезателка Даниела Йорданова. Карала е 24-часовия маратон, който се провежда на трасе до Хисаря. Трасето имитира планински терен, дълго е около 10 км и целта е да навъртиш възможно най-много обиколки за това време. Нейният личен рекорд е 18 обиколки. Освен това е национален шампион по колоездене. И е член на Световния колоездачен съюз.
Снимка
Когато колоезденето ѝ се стори недостатъчно натоварващо, Анелия се включва и в триатлона „Лъвско сърце“. Това състезание се провежда около Приморско и започва с плуване. Плуването е три километра в морето в залива Перла. Втората дисциплина е колоезденето в Странджа планина и трасето е 116 км. За десерт остава бягането. Трасето е около Маслен нос и е с дължина 20 км. Анелия Карагьозян е участвала два пъти в триатлона и има две вицешампионски титли.
Първата ѝ е особено ценна, защото я спечелила само няколко месеца след като се научила да плува. „Не можех, наистина. Започнах да се уча сама в басейна на факултета. Даже и до днес се чудя как съм се впуснала в първото състезание, при положение, че изобщо не бях добър плувец. Но... усещането за сила и свобода явно е силна мотивация“, усмихва се преподавателката. И допълва, че професията ѝ също е причина тя да се хвърли с главата напред в екстремните спортове. „Преподаването ми харесва много, но усетих, че имам нужда от активна почивка. За разнообразие може би или пък, защото си дадох сметка, че, когато съм изтощена от умствената работа, мога да си възстановя енергията, когато изморя тялото. А и често по програмата за културен и езиков обмен
CULP ни идват на гости американските кадети, които са млади и активни хора. Когато им предложим програма за опознаване на нашия свят, те буквално хукват, защото искат бързо да видят всичко. Само, ако съм активен спортист като тях, мога да удържа на темпото им“, усмихва се Анелия.
Поне три-четири дни в седмицата тя продължава да кара колело, да тича и да плува. В най-активните си спортни години, тя навъртала по 10 000 км. на година с велосипеда си. Най-често кара по Шуменското плато, преодолявала е екстремни участъци в Стара планина, Родопите, Рила и Пирин. Заедно с приятелите си от Клуба по колоездене е карала и в Карпатите.