Ядрена физика, мотори и много рок пълнят живота на подп. Борислав Димитров

Ядрен физик по образование, химик по душа и рокер, откакто се помни, е подп. доц. д-р Борислав Димитров, преподавател в катедра „Защита на населението и инфраструктурата”.
Снимка
Влизал е в ядрената централа в България, участва в разработване на плана за защита на населението, в случая на търновци и мечтае да пилотира самолет и да скача с парашут.
„Много е важно да подчертая, че съм търновец, нищо че не съм роден в този град и че съм завършил Втора гимназия, не точно Природо-математическата гимназия „Васил Друмев“, както сега е популярно това училище. Обаче навремето то беше една от двете образцови гимназии в страната
(другата беше в Русе) и аз съм повече от горд да съм неин възпитаник“, уточнява в крачка подполковникът. Предупреждава, че работи с думи, че обича да говори и че някак интуитивно усеща кога е време да спре.
„Винаги съм искал да бъда офицер. Едно време гледахме курсантите да се разхождат в града с униформа, бели ръкавици, кортици... Тази гледка направо ме омагьосваше. И аз, като отличник във Втора гимназия, бях категоричен, че ще ставам офицер. За успокоение на нашите кандидатствах и химия в Бургас, обаче аз си бях решил, че няма да отида там и не отидох“, разказва подп. Димитров.    И допълва, че не просто искал да бъде офицер, а офицер-химик. Но, когато застанал пред приемната комисия, хората зад масите разгледали отличните оценки в дипломата му и мъдро заключили, че той е по-подходящ за дозиметрист. „И аз се предадох. Как да не се предадеш, като виждаш срещу себе си важни хора, седнали на буква „П“, блеснали едни лампи в очите ми – виждам само силуети и никакви лица. И един от силуетите ми казва: „Момче, ти си за дозиметрист!“. Идея си нямах какво е това дозиметрист, обаче ми звучеше доста по-авторитетно от дегазатор, защото такъв щях да бъда, ако ме бяха приели за химик“, усмихва се подп. Димитров. На всичко отгоре, в тази специалност приемали само 24 момчета, все отличници, последният влязъл там, бил с успех 5,50. Но няколко минути по-късно станало ясно, че не можеш да си дозиметрист, ако не си ядрен физик. Нещо повече, трябва да си съвсем наясно с шест основни дисциплини - физика, химия, биология, математика, екология и  метеорология. „Проблемът беше в това, че в училище имах петици само по математика и по физика, а тук трябваше да уча девет семестъра ядрена физика. Само благодарение на това, че имахме уникален преподавател - Стати Статев, аз станах ядрен физик. Този човек ни научи да четем физиката и да мислим, не просто да зубрим формулите. Пет тетрадки от по 80 листа изписах, той искаше всичко да минава през ръцете ни, да го разбираме. Тетрадките и учебниците от онова време са постоянно до мен, за да ъпгрейдвам знанията си“, допълва подп. Димитров.
И признава, че много бързо специалността станала негова и му легнала на сърцето. За годините служба до тук, подп. Димитров е влизал няколко пъти в заразени зони и е участвал в справянето с последиците от всички аварии в региона.
„Понеже заговорихме за т.нар. Карта за защита на населението, нека отворя една скоба и да те върна малко назад във времето. Имахме доста солидни Химически войски, но точно те отнесоха най-сериозния удар при съкращенията. Ей това остана най-голямата ми болка. Когато служех в Горна Оряховица, където е едното от двете химически формирования на България, бяхме полк, което значи повече от 500 човека. После полкът стана батальон, батальонът падна до ниво рота. А всъщност тук самата дислокация на поделението е важна – в центъра на Северна България сме, имаме гара, през която преминават достатъчно токсични вещества, „Свилоза“ е наблизо, Плевен също, в региона има и атомна централа. Запазихме войските тук, слава Богу, и от миналата година пак имаме батальон“, разказва подп. Димитров.
За няколко години той и колегите му химици в Българската армия успели да изяснят приоритетите, да създадат всички нужни документи, които следват от доктрините на НАТО.
Когато не се бори с бариерите в службата си, подп. Борислав Димитров облича рокерската си кожа и яхва мотора.
Снимка
А той е рокер от незапомнени времена. Минал е по всички стъпала, карал е Балканче, Симсонче, MZ, Хонда, Ямаха, за да стигне до последния си мотор, който е 750 кубика. „Тъкмо бях решил, че вече ми е малък и бях започнал да се оглеждам за 1000-кубиков, но трябваше да го продам, че синът ми започна да го яха. А този мотор е страшно животно и трябва да го управляваш умно и с майсторлък. Абе, не се става рокер току-така. Сега една година съм без мотор и съм като болен. Затова наближава времето, когато ще си купя следващия мотор, но ще сляза надолу, ще е малък“, обяснява подп. Димитров, който не крие, че си пада по високите скорости, записвал се с екшън камера и се чувствал истински жив.  Китарата е другата му голяма и отдавнашна страст. Свири на нея парчета на „Щурците“, „Сигнал“, ФСБ... и така покорява жените. По едно време свирил и в група, сега свири най-вече, за да радва семейството си.
 
Сашка Александрова