Мария и Кирил станаха родители на бебе Пламена малко преди да получат лейтенантските си пагони

Месец преди да получат първото си офицерско звание курсантите Мария Метаксова и Кирил Пенчев станаха родители на бебе Пламена. Мария е от ямболското градче Болярово, Кирил е софиянец, срещнали се в Националния военен университет „Васил Левски“, станали приятели, а преди около година осъзнали, че ги свързва много повече от приятелство.
Снимка Снимка
„И двамата вече сме петокурсници и завършваме специализация „Материални средства, предвижване и транспорт”. В един взвод сме и прекарваме доста време заедно. Някак между разходките в града, ресторантите и кафенетата, нещо се промени. Преобърна се просто. И приятелските чувства се превърнаха в любов“, усмихва се Мария, която изкара цялата си бременост в Националния военен университет и стана майка в края на юни. Пламена се родила 2,870 кг. и 49 см.
„Бремеността в униформа не е леко преживяване. Новината ни завари под карантина, аз самата бях с коронавирус и си беше голям стрес за мен. Но решихме да задържим бебето и да си го гледаме. Признавам си, че в самото начало имах притеснения, че може да ме накарат да напусна, но нищо такова не се случи. Всички наши командири ни казваха, че детето е най-хубавото нещо, което може да ни се случи и нямахме проблеми никакви“, казва Мария. Тя била освободена от по-тежките физически натоварвания, но вършила всичките си останали задължения като курсант без да се оплаква. А и колегите помагали от сърце на бъдещите родители. Мария трябвало да изтегли семестриалните си изпити от последната година, за да се справи с тях преди да излезе в майчинство. Останали само държавните изпити, които тя взела 11 дни след раждането на Пламена.
„Заслужава си, да си родител е предизвикателство, но наистина детето е чудо. А и виж колко сме интересни. Бебе тук не се е раждало от 2000 г.“, включва се в разговора и Кирил, който успява да види Мария в почивката между две изпитвания, на които и той се явява.
„Той има прекрасно чувство за хумор и мисля, че с това успя да ми хване окото и да ме привлече. Освен това е добър човек, а какво повече може да искам като жена – добротата за мен е важна“, признава Мария. След това Кирил признава, че за него Мария е голяма лъчезарна усмивка и изумителни очи. Впечатлен от всичко това, той даже не разбрал кога точно приятелските чувства у него към нея вече били любов.
След няколко дни двамата ще научат къде са разпределени. Надяват се и в службата си да бъдат заедно, но са готови да приемат решението на комисията, каквото и да е то.
„В мига, в който станах курсант, знаех, че офицерската служба ще изисква от мен лишения. Баща ми е офицер от Съвместно командване на силите и служи в Горна баня, така че никак не ми е чужд животът на военните. Но ще се справим, нали се обичаме“, усмихва се курсант старшина Кирил Пенчев.
Курсант старшина Мария Метаксова е първият офицер в рода си. Един ден просто решила, че иска да учи в Националния военен университет и кандидатствала на пук на всички, които ѝ обяснявали, че това е лудост. „Ето ме сега – завършвам вече. И не съжалявам. Военният университет оправда всичките ми очаквания, а знам, че и за Кирил е така. Говорили сме си двамата за лишенията, които ни чакат, но ползите са в пъти повече“, категорична е Мария.
На 24 юли двамата ще получат лейтенантските си пагони и ще излязат от Националния военен университет като командири на взвод и могат да бъдат разпределени във всяко формирование на Българската армия.
Мария и Кирил признават, че мечтите им вече са свързани най-вече с Пламена. „Тя да е здрава, а ние да се развиваме професионално и да бъдем отлични офицери – това са ни желанията на този етап. И да имаме здраво семейство“, казва Кирил, който все още не е предложил брак на Мария, но по въпроса двамата са категорични и единни – ще се случи, когато и двамата са готови за тази следваща стъпка.
Сашка Александрова