Прототип на автоматизирана система за насочване на стрелково оръжие разработи курсант старшина Мирослав Димитров, който само след няколко дни ще получи лейтенантските си пагони.
Курсант старшина Димитров завършва специализацията си „Артилерийско, зенитно, ракетно въоръжение, оптика и бойни припаси“ във факултет „Артилерия, ПВО и КИС“ на Националния военен университет „Васил Левски“ като първенец и е категоричен, че ще продължи да се развива в професията на военнослужещ. Миналата година той стана носител на стипендия на името на акад. Ангел Балевски на фондация „Еврика“ за постигнати високи резултати в обучението и заради направените до момента разработки, някои от които прототип на умен взривател и системата за автоматизирано разработване на леко стрелково оръжие. Когато получил стипендията, той веднага вложил парите в следващата си оригинална разработка.
„Освен военната си специализация, аз много харесвам и гражданската специалност, която съм си избрал, а тя е „Компютърни технологии за проектиране“. В нея има елементи на машинознание, материалознание и технология на металите, нещо, което ме привлича още от дете. В училище си дадох сметка колко ми е интересно да се занимавам с машини и с елементи. Постоянно четях за различните оръжия, артилерията ми допадаше и продължава да е така, затова и избрах тази специализация. Нито за секунда след това не съм съжалил, защото тя е точно това, което искам да работя“, категоричен е Мирослав.
След това обяснява, че прототипът на автоматизирана система за насочване на стрелково оръжие, който той разработил, е неговата версия на съществуващ такъв. „В началото беше само теория. Когато спечелих стипендията, реших че е време да превърна теоретичната си разработка в прототип. Той представлява система, която може да оперира стрелковото оръжие без наличието на човек, тоест робот мести оръжието. Той може да засича хора в помещение и да насочва оръжието, съответно и да открива огън. Прототипът може да се използва като замени човешкия фактор на бойното поле например или екипаж в купола на машина, ако той е в машина.
Вместо да има оператор мерач, който да стреля със стрелковото оръжие, човекът може да е в тил и посредством дистанционен контрол да управлява оръжието без риск за собствения си живот и здраве. Системата може да действа автономно и без намесата на човек, но в крайна сметка човекът трябва да вземе решение дали да се открие огън или не“, разказва още курсант старшина Димитров. От тук насетне системата може да бъде доразвивана да идентифицира свой и чужд, така че да открива огън само по цели, които не са приятелски.
Мирослав Димитров признава, че като носител на стипендията на фондация „Еврика“ не бил задължен да вложи средствата в изобретение или в научен проект. Изборът е бил негов и абсолютно доброволен, защото: „Смятам, че е морално парите, които са ми дадени за образование, аз да инвестирам пак в образование. Така че си купих микроконтролери, сервомотори, различни елементи и направих прототипа. А и това е начинът да се развивам в областта, в която съм избрал да ми бъде бъдеще и която много харесвам“.
От информация в интернет Мирослав Димитров научил за мисията на фондация „Еврика“ и решил да кандидатства за една от стипендиите. Получил безрезервна подкрепа от преподавателите си, които му помогнали да структурира представянето си и да подготви нужните документи. Кандидатствал, явил се на интервю и спечелил. „Кандидатстването беше борба и това състезание никак не беше леко. Не зная с колко колеги съм се преборил, но знам че, участвах срещу студенти на Софийския университет и на Варненския университет, които са авторитети в българското образование. Признавам си, че това малко ме притесняваше, но в крайна сметка успях да докажа, че Военният университет с неговата си подготовка по нищо не отстъпва на другите елитни образователни институции в България“, категоричен е младият офицер.