Петокурсниците Мадлен Пенева и Динко Чакалов са най-активните ментори по „Еразъм +“ в НВУ

Курсант-старшина Мадлен Пенева и курсант-старшина Динко Чакалов са двамата най-активни млади ментори по програма „Еразъм +“ в Националния военен университет „Васил Левски“.

Снимка

Бъдещите лейтенанти вече няколко години посрещат курсанти и студенти от други държави, запознават ги с живота и порядките във Военния университет и им показват красивите места и исторически забележителности във Велико Търново. Мадлен и Динко са петокурсници и учат „Материални средства, придвижване и транспорт“.
„Ние и двамата сме пътували в различни държави по „Еразъм+“. Тези пътувания ни помагат да бъдем по-добри ментори, защото знаем какво е да отидеш в друг университет, в друга държава, където не познаваш никого, не знаеш традициите, народопсихологията. Затова, когато посрещаме и настаняваме курсанти и студенти, ние сме винаги до тях и им помагаме да се справят със задачите си по възможно най-добрия начин“, обяснява Мадлен.
„В момента в Националния военен университет има две студентки от Полша. Тук са само за два месеца и за този период от време те трябва да изработят видео, което след това Военният университет да ползва. Видео за това как те са видели България, с какво ще запомнят престоя си в НВУ и как тези два месеца тук са променили или са повлияли на бъдещето им. Задачата им е поставена от „Еразъм“ офиса на нашия университет и е доста интересна, защото момичетата идва от цивилен университет“, разказва още Мадлен.
По-често курсанти е посрещал Динко Чакалов, който разказва, че през последните години е имал шанса да се запознае със свои колеги от Академията за сухопътни войски в румънския град Сибиу „Николае Балческу“. „Понеже те са курсанти, е лесно да се приспособят към нашето ежедневие. Макар че винаги има различия, които ги впечатляват и които оставят у тях спомени. Така е например със строевата подготовка. Тук тя е по-различна, което е впечатляващо за колегите ни от чужбина“, казва Динко.
„Редът във Военния университет е особено интересен за студентите. Те са ми казвали, че първото, което виждат тук, е организацията. Това че работим заедно курсанти, студенти, офицери и цивилни служители и си помагаме, за гостите ни е като културен шок. Миналия ден поканих двете момичета от Полша да наблюдават сутрешния развод и, както и очаквах, те бяха много впечатлени. Тръгват си омагьосани и от града ни, особено, когато има разказвам вековната му история. И понеже аз съм от Велико Търново, естествено си имам любимо място в града и то е Владишкият мост. Винаги водя там курсантите и студентите, на които съм ментор, за да видят удивителната гледка“, казва Мадлен.
„Аз не познавам така добре града, защото съм от Стара Загора, но винаги успявам да упътя колегите. Много странно, но често ми се случва да им обяснявам къде има караоке бар, явно в Румъния това е забавлението на младите хора“, усмихва се Динко, който е участник в Представителната рота, която изпълнява строеви хватки с пушка Манлихер, образец 1895 г. Участва и в отбора по специализиран ръкопашен бой. Преди да избере да бъде курсант, е тренирал седем години кик бокс
в спортен клуб „Хара“ в Стара Загора при Красимир Коруков. Бил е няколко пъти национален шампион и има едно пето място на Европейско първенство за юноши. Затова съвсем естествено, когато станал курсант, влязъл в отбора по ръкопашен бой.
Освен че е ментор по програма „Еразъм +“, курсант-старшина Мадлен Пенева е и председател на Курсантско-студентския съвет на НВУ. Всички събития, в които участват курсантите и студентите, тръгват от този съвет и много често самата Мадлен е основният инициатор, организатор и вдъхновител. До преди няколко месеца тя е била зам.-председател на Курсантско-студентския съвет. След това с председателката си разменили местата, за да могат и двете да минат по всички стъпала на йерархията.
„Много се надявам преди да завърша, да сбъдна и най-смелата си мечта – да организирам събитие, което да събере заедно курсантите и студентите от двата университета – ВТУ и НВУ“, признава Мадлен. След това допълва, че да бъде организатор й харесва, може би това е още една причина да избере да учи в НВУ. „Аз не съм си играла с кукли. По-често кръстосвах улиците с момчетата и се мотаех покрай баща ми, който е инженер. Затова не ми беше чак толкова трудно да се адаптирам тук“, усмихва се Мадлен. Тя няма други военни в рода си. Избрала е да облече униформата съвсем сама. „Нашите бяха изненадани и май искаха да ме откажат. Но, когато дойдоха на клетвата, разбраха, че това, което съм си избрала, го желая истински. На клетвата баща ми каза: „Радвам се, че си избрала това, защото виждам, че ти доставя удоволствие“, уточнява Мадлен.
Курсант-старшина Чакалов е наследник на двама военнослужещи. „Дядо ми е бил с пагони, но не помня да ми е разказвал за живота си като военен. Имам и един прадядо, който е бил военен музикант. Той по-често ми е споделял спомени. Дълго време си мислех, че ми разказва войнишкия си живот. Когато самият аз станах курсант, разбрах, че той ми е говорел за годините си като военен“, казва курсант-старшина Динко Чакалов.