Доц. д-р Николай Долчинков иска да изследва с курсантите и студентите си уранодобивните райони на България

В областта на ядрената физика и радиационната безопасност работи доц. д-р Николай Долчинков, който чете лекции в катедра „Защита на населението и инфраструктурата“ в Националния военен университет „Васил Левски“.

Снимка

Ръководител е на редица курсантски и студентски проекти в сферата на физиката, организатор е на състезанието по приложна електроника във Военния университет, както и на най-популярните национални конкурси за постери и фотография за студенти, курсанти и ученици.

Снимка Снимка

„За съжаление нямам подробна и много точна информация в какви сфери и колко динамично се развиват курсантите и студентите, след като завършат Националния военен университет. Но докато са тук, с някои от тях успяваме да участваме в проекти, да правим проучвания, да пътуваме. Има млади хора, които се интересуват от ядрената физика, любопитни са, питат за неща, които са извън учебния план. Има и такива, за които това е дисциплина, през която трябва да преминат, но моята цел са първите. Преди години ходихме с курсанти и студенти в академията в Резекне в Латвия, правихме експерименти и се запознахме с най-новите лазерни технологии. Сега няколко от тези обучаеми си имат свои 3D принтери и продължават да се развиват в тази област“, казва преподавателят.
Заради тези любопитни и вдъхновени курсанти и студенти и заедно с тях, той е разработил поредния интересен проект и е кандидатствал за финансиране пред Агенцията за ядрено регулиране в България. Партньор на Националния военен университет по този проект ще бъде Институтът за ядрени изследвания в Дубна, Русия, който е втората по големина лаборатория по физика на елементарните частици след тази в ЦЕРН.
„Аз съм ходил в Дубна и съм убеден, че и на курсантите и студентите, ще им бъде много интересно да видят института, в който са синтезирани всички трансуранови елементи, открити в СССР и Русия. Там е повторен и синтезът на повечето трансуранови елементи, открити в други страни. Така че, ако получим одобрение от Агенцията по ядрено регулиране, ще започнем да изследваме състоянието на районите, които са разположени в близост до спряното вече уранодобивно производство у нас. Ще направим проучване на почвата, няма да търсим уран или други цветни метали, а ще наблюдаваме има ли замърсяване в почвата и колко осезаеми са следите след затварянето на мините“, обяснява доц. д-р Николай Долчинков. След това уточнява, че две такива изследвания са правени до момента у нас. Първото преди 20 години по програма ФАР, второто – преди 10 години от експерти в Пловдивския университет. „Сега искам ние да направим сравнения, като повторим изследването на някои критични точки и да отворим проучвания, там където такива не са правени“, допълва преподавателят.
Доц. д-р Николай Долчинков е възпитаник на Киевския политехнически институт в Украйна, където е завършил специалност, свързана с физическите методи и приборите на интроскопия. „Тази специалност всъщност ми даде знания по хидроакустика и ултразвук. В онези години в търновския радиозавод имаше специализирано военно производство и правеха прибори за охрана на морските граници. Обаче много бързо заводът прекрати това производство, после фалира и аз не можех да продължа да работя по специалността си“, разказва доц. Долчинков и допълва, че доста дълго време се занимавал с втората си специалност, която е завършил в УНСС – „Международно право и външна търговия“. В края на 2013 г. спечелил конкурс и станал преподавател в Националния военен университет „Васил Левски“. Доцент е в катедра „Защита на населението и инфраструктурата“, където е завършил и докторската си степен. А тя е свързана с оптимизиране на системите за контрол на радиоактивния фон и своевременното откриване на радиоактивни замърсявания и подобряване на тази система. Тази система функционира към Министерството на околната среда и водите и е създадена малко след аварията в Чернобил“, обяснява доц. Долчинков.

Разказва, че станал студент в Киев пет месеца след аварията в Чернобил през 1986 г. Наблюдавал ежедневните мерки, които тогавашното съветско правителство взимало, за да ограничи последствията. „Миеха улиците по два пъти на ден, правеха дезинфекция дори и на фасадите на сградите. Мисля че точно тогава ядрената физика стана моята специалност. Когато завършвах университета, ме поканиха да направя аспирантура, но беше 1992 г., СССР се разпадаше и различни стечения на обстоятелствата ме върнаха в България“, разказва доц. Долчинков. И признава, че не е голям почитател на американския филм „Чернобил“, защото художествената измислица и ефекти оставят сянка върху истината и реалността е оставена малко по-назад.

Снимка  Снимка

Когато не е зает с проблемите на ядрената физика, доц. Николай Долчинков шие гоблени. „По-правилно е да кажа, че се опитах да започна да шия гоблени. Много ми беше интересно, обаче се надцених и се захванах с един доста голям гоблен с воденица. В началото, когато ми беше любопитно, успях да ушия водата и колелото. После спрях и от четири години не съм го пипал този гоблен. Така че воденицата още си чака покрива“, усмихва се преподавателят.