Национален военен университет "Васил Левски"

Полк. д-р Николай Урумов предава традицията на името си и на празника на внука си Никола

Пълнен шаран с лук, гъби, домати, орехи и подправки е любимата рецепта за Никулден на зам.-началника по учебната и научна част на Националния военен университет „Васил Левски“ полк. доц. д-р инж. Николай Урумов. Всяка година на 6 декември той събира семейството и приятелите си, за да отдадат почит на светеца, който го закриля.

Снимка Снимка

Полк. Урумов е кръстен е на дядо си Недко и се явява Николай I във фамилията. Преди година и половина самият той дал името си на единствения му засега и най-любим внук - Никола. Малчуганът е почти на две години и миналата година за първи път му направили място сред мъжете, за да празнуват и неговото име.
„Той въобще не разбра какво се случва. Радваше се, че има толкова хора, забавляваше се, защото се превърна в център на вниманието, което все още много добре му се получава. Надявам се на този Никулден малко повече да разбере и да осъзнае, че и той има празник“, казва полк. Урумов и признава, че за него именият ден се е превърнал в по-голям празник от рождения му ден. Може би и заради факта, че полковникът е роден през август, в средата на отпускарския период, когато е трудно да събере много гости.

 Снимка Снимка

Снимка

Съпругата му Таня е тази, която приготвя Никулденския шаран. Полк. Николай Урумов се включва, когато е време да зашие шарана. Но има случаи, когато приготовленията започват по-отдалече - когато полковникът, страстен рибар, решава сам да улови шарана и така да зачете и св. Николай, покровителят на рибарите и банкерите. „Аз банкер не станах, обаче за риба обичам да ходя. Природата, тишината, по-бавният ритъм, ми харесват и ме зареждат, а да наблюдавам плувката, ми действа успокояващо. А и край язовира се раждат много забавни истории, които са повод да се събираме с приятели, за да си ги припомняме“, усмихва се полковникът и не крие, че и той обича да се забавлява с рибарски вицове.
„Нали знаете, че те тези вицове се разказват повече с жестове, защото рибарите обичат да показват с ръце колко голяма риба са уловили. Та, говорят си рибари и единият показва каква голяма риба е хванал на въдицата си като щедро разтваря ръцете си встрани. Следващият път обаче приятелите му решили да се пошегуват с него, вързали ръцете му в китките и го накарали пак да покаже голямата риба. А той, зевзек, като не успял да разтвори ръце, казал: „Хванах риба с еееей такова око“ и разперил дланите си, за да илюстрира огромните очи на рибата“, разказва полк. Урумов. После признава, че на него му се случва да се прибере от язовира с празни ръце. Затова, за да е сигурен, че уловът ще е успешен, избира да лови рибата от хладилните витрини на големите хранителни магазини.
„Понякога и време нямам достатъчно, за да се посветя на това хоби. Особено откакто съм зам.-началник на НВУ, където всеки ден е предизвикателство“, казва полк. Урумов, за когото да бъде военнослужещ, не е било детска мечта. Кандидатствал е в тогавашния Висш машинно-електротехнически институт в София и във Военното училище в Шумен и го приели и на двете места. „Моите родители имаха познати военнослужещи и ме срещнаха с тях, за да се ориентирам. От разговора си дадох сметка, че професията на военен дава сигурност в живота, което е така. Но тези хора много бързо приключиха с темата за сигурния живот и ми говориха за чест и достойнство, за това че военнослужещите са пример за подражание. Избрах специалността „Земна артилерия“ и не съжалявам за избора си“, казва полк. Николай Урумов и признава, че обича и курсантските си спомени, натрупани благодарение на лудориите, които е свършил с колегите си.
„Тогава, дори и по време на отпуска, не беше позволено да напускаме гарнизоните, където бяха дислоцирани военните училище. Но ние, група верни другари, решихме, че ни се ходи на море и отскочихме до Варна. Обаче при завръщането ни ни посрещнаха още на гарата в Шумен. Нямаше музика и червен килим, но бяха се постарали посрещането да е подобаващо. И… три денонощия в ареста. Наказанието вървеше и с нова прическа, позната като „Подстрижка нула номер“. А тогава девизът беше колкото по-дълга е косата, толкова си по-независим. Лошото беше, че наказанието си го изпросихме точно преди лятната отпуска и на морето отидохме банда голи глави“, разказва полк. Урумов.
След като завършил, получил назначение в поделението в Симеоновград, където заемал длъжности от командир на взвод до командир на дивизион. После две години се обучавал във Военна академия, една година бил в отдел „Ракетни войски и артилерия“ на Първи корпус, има две години в командването на Сухопътни войски в отдел „Оперативна съвместимост“ и от 2003 г. се е посветил на професията военен преподавател. Започнал като асистент във Военна академия, станал доцент и от 2019 г. е в НВУ.
„Покани ме началникът бриг. генерал Иван Маламов, с когото се запознахме при обучението си в Генералщабната академия в София и станахме добри приятели. Имаше в мен колебание в началото, защото семейството ми живее в София, а аз трябваше да дойда във Велико Търново. Но съпругата ми и дъщеря ми Румяна ме подкрепиха и аз приех предизвикателството“, казва полк. Урумов. Година и половина той всяка седмица минавал пътя Велико Търново-София. Опознал всеки завой, всяка камера и всеки таен пост на полицията. След това съпругата му го последвала и сега заедно пътуват до столицата, за да се радват на Никола, който се превърна в истинска атракция на производството на младите лейтенанти от випуск „Г.С.Раковски“ на НВУ. Тогава Коко се появи, облечен в курсантска униформа и прикова погледите на всички гости на тържеството. „Идеята децата на военнослужещи от университета да бъдат облечени в униформа, е на бриг. генерал Маламов. Шивачите в интендантско обслужване ушиха униформите, направиха и за Никола, макар да се наложи доста да се потрудят. Някой ден той ще види снимките и чак тогава ще разбере какво му се е случило“, усмихва се полк. Николай Урумов.

Любимата рецепта на полк. доц. д-р инж. Николай Урумов

Никулденски шаран

6-7 глави лук, нарязани на полумесеци
Около 500 гр. гъби, две супени лъжици девисил, една кафена чаша натрошени орехи, сол, олио
Белени домати от буркан, 0,800 литра
Първо запържваме лука, след това гъбите, добавяме девисила, солта и орехите и оставяме всичко да се пържи за около 10 минути.
Рибата е предварително почистена, измита и осолена.
С по-голямата част от плънката, около ¾ пълним шарана. Бурканът с белени домати се изсипва при останалата плънка и се задушава докато доматите се сгъстят. И тази част от плънката се изсипва в тава и отгоре се слага рибата. Пече се на умерена фурна около 40 минути.