Национален военен университет "Васил Левски"

Бригаден генерал Иван Маламов, началник на НВУ „Васил Левски“:

„Много харесвам 8 декември, но напоследък го празнувам само в спомените си“

Снимка

„Животът във военно училище е доста по-особен. ние, курсантите, не можехме да усетим така студентския празник, както колегите ни в цивилните университети. Просто защото нямахме време да планираме и организираме. Нашето ежедневие беше наряд, караул, учебници, изпити и пак отначало. Ходехме на заведение, празнувахме, обаче на другия ден в 5,30 трябваше да сме на плаца и си признавам, че на мен това много трудно ми се отдаваше“, казва началникът на Националния военен университет „Васил Левски“ бригаден генерал Иван Маламов, когато става дума за това, че 8 декември е съвсем близо.
Признава, че много харесва празника, но напоследък го празнува само в спомените си. „Но пък имам богат набор от спомени за колеги и магарии, които правехме, за да покажем какви герои сме. Ние най-често бягахме, за да идем на заведение, прескачахме оградата, после на бегом се връщахме, за да не закъснеем за вечерната проверка. Няма да лъжа, и мен са ме наказвали, обаче до ареста не съм стигал, така че са ме подстригвали нула номер само веднъж – при влизането във Военното училище“, усмихва се бриг. генерал Маламов.
Той най-ясно помни първия си 8 декември. Защото в този ден той и колегите му направили истински маратон по дискотеките и заведенията в Шумен. „Както казах, понеже нямахме време за планиране на празника, решихме да проверим в колко дискотеки и заведения можем да влезем за една нощ. Състезание някакво беше. Нямаше правила, просто влизаш в едната дискотека, пиеш бира. Отиваш в другата и там пиеш бира и продължаваш към следващата. И на другия ден се отчиташ колко заведения си посетил“, връща се назад във времето началникът на НВУ и допълва, че курсантският живот не дава възможност за гуляи всяка вечер, но пък отдаде ли възможност, курсантите я грабват и се веселят на 100 процента.

Снимка

Бригаден генерал Иван Маламов на плаца в Шумен като курсант

Снимка

     И на същото място, около 20 години по-късно, когато Иван Маламов вече е полковник

„Имаше я тръпката и затова сега имам спомени. сещам се каква вътрешна борба водехме, докато давахме караул в караулното с арестантите. Знаехме, че наровете трябва да са вдигнати и заключени, но те са наши колеги все пак, затова сме си позволявали да им помагаме да мине това наказание малко по-леко“, усмихва се бриг. генерал Маламов и признава, че курсантите в НВУ ще получат своя 8 декември и дори нещо повече, на следващия ден ще имат малко по-лек режим, за да почувстват наистина празника си.
„Те са изключителни младежи и аз много държа на тях. Няма да пожаля нито секунда от времето си за тях, защото те са бъдещето на Българската армия. Постоянно разговарям с тях за интересното време, в което живеем, за това че за мен е отговорност и чест да им бъда началник, за трудностите, пред които се изправят. Виждам, че им е трудно да се адаптират и не спирам да им повтарям, че професията, която са си избрали не е лесна, но си струва усилията. Включително и всички заповеди, които те сега не одобряват като „Падни за 10“ например или: „Бегом от мен до другото дърво“. Някой ден те ще осъзнаят, че точно така са изградили в себе си характер и са калили  мускулната си памет. Много важно е в армията да реагираш бързо на разпорежданията, защото военната професия е рискова и, ако нямаш инстинкта да реагираш на мига, има проблем. Аз съм минал по този път и ги разбирам. Те наистина изпитват трудности, особено в първи курс и най-вече в първите дни до клетвата. След това тежестта започва постепенно да намалява“, казва бриг. генерал Маламов.
После се усмихва загадъчно и разказва, че често му се случва да разговаря и с майките на курсантите си. Категоричен е, че тези разговори стигат до него и надолу, не продължават, защото няма да позволя да се влияе върху командването на батальона по този начин. От всички такива обаждания той помни една майка, която звъннала притеснена, че ще наказват сина й. Бриг. генерал Маламов изслушал майката и попитал какво все пак иска. А тя: „Ами да го накажете с нещо по-мъничко“. И тогава началникът й предложил вариант – няма да го накажат много, обаче пред щаба има една камара камъни и някой трябва да я премести. И, ако не възразява, нейният син ще бъде късметлията. Майката не възразила и затворила телефона, осъзнавайки, че, ако разговорът продължи, това ще утежни положението на сина й още повече.  
„Родителите са много важни за нас, защото подкрепата им е решаваща за престоя на курсантите във военния университет. Всъщност бариерата е първи курс. От там нататък се научават на всичко, което трябва да знаят, включително и на маймунджилъците. Но те наистина са чудесни деца“, усмихва се началникът на НВУ, който е баща на двама пораснали синове. Големият вече е завършил и работи, но малкият още е студент и за него 8 декември е важна дата.
„Няма да му давам наставления, зная, че е разумно момче и може да се забавлява. Само ще се радвам на празника през неговите очи“, казва бриг. генерал Маламов и признава, че обича да се оглежда и в двамата, защото и в двамата вижда по нещо от себе си и това го прави щастлив и горд баща.

сн. Личен архив