Порцеланови антики пълнят свободното време на старшина Валерия Пенчева

С порцеланови антики е пълен домът на старшина Валерия Пенчева, старши специалист в Центъра за професионално и продължаващо обучение в Националния военен университет „Васил Левски“. Чашки за чай и за кафе в различна форма и големина, чинийки, пак в различна форма и големина, чайници за кафе и за чай, захарнички, солнички, латиерки, пръстени за салфетки, подложни чинии, чинии за хляб с разделители, фигурки и какво ли още не започва да вади Валерия от кутии, кашони и чекмеджета, когато започне да разказва за своето хоби. Признава, че няма идея колко части от порцеланови сервизи има, но е категорична, че, види ли някъде по сайтовете в интернет, поредното изкушение, знае дали вече го притежава или все още мечтае за него.

Снимка
старшина Валерия Пенчева

Всичко започнало, когато тя и съпругът й – бившият зам.-началник на НВУ о.з. полковник Евгени Пенчев, станали семейство. Тогава свекърва й им подарила български порцеланов сервиз. Младите влюбени имали и други чинии, затова Валерия старателно прибрала подаръка.

„Веднъж го извадихме и аз счупих едно плато. Жената нищо не каза, но на мен ми стане криво, затова, когато след време попаднах на група, в която предлагаха подобни части от сервиз, купих същото това плато. Започнах да чета, стана ми интересно и до днес порцеланът ми е хоби“, усмихва се Валерия и разказва, че не много отдавна България е била една от държавите с развита порцеланова промишленост, също като Англия, Унгария, Франция, Русия, Китай. Днес нашите заводи са само история. От време навреме в интернет се появява роден порцелан, но според колекционерите, той е старо производство.

„Порцеланът излиза и в старите къщи пуснати в продажба. Наследниците или не се интересуват от него, или не знаят какво богатство притежават, защото някога са наричали порцелана бялото злато. Хвърлят го в контейнерите. Много често хората търсят онези обикновени бели порцеланови чинии със син кант, защото са хапвали бобената яхния на баба именно в тях. Сантименти ги водят, но и това е причина да се превърнеш в колекционер“, казва още старшина Пенчева.

Снимка
Порцеланови антики пълнят свободното време на старшина Валерия Пенчева

От 500 части може да е съставен един порцеланов сервиз. Затова и колекционерите ги събират бавно и методично, купувайки част по част от сервиза. „Чашите, които ние определяме като чаши за кафе и за чай, всъщност се водят мъжка и дамска чаша. Голямата е за него, по-малката, кафената, за дамата. Съответно чашите са в различна форма, като всяка форма си има име. Моята любима форма се нарича „ейвън“ – това е разлата голяма чаша. Чайникът за кафе се различава от този за чай, отново по големината и формата“, обяснява Валерия Пенчева. И продължава да изброява. В сервизите често има латиерки – това са малките канички за мляко, захарнички в каквито се сетите форми, солнички, двуетажни, триетажни, че и на повече етажи фруктиери за сандвичи и бисквити. Всички заводи за порцелан имат към сервизите си и фигурки на мъже и жени, а и на животни. Правят и порцеланови яйца в различна големина, които са изящни кутийки за бижута, освен че са украшение към сервиза.

„На марката „Queen’s Rosina China “ е първата чашка, която видях някъде в интернет и ме грабна с красотата си. Започнах да чета за английския порцелан и да следя какво излиза в групи и търгове. Така си набавям частите от сервизи – тук една чашка, там – чинийка, на трето място излиза фигурка. Но аз не съм просто пристрастена, харесва ми да чета за порцелана и марките. Всяка си има история. Най-масовият порцелан например е с рисунъка „Old Country Rose“. Той и най-дълго се е задържал на пазара. На практика почти във всяко английско семейство има такъв порцелан“, разказва старшина Пенчева.

Снимка
Порцеланови антики пълнят свободното време на старшина Валерия Пенчева

После уточнява, че някога дори и в малките градчета на Англия е имало фабрика за порцелан. С времето гигантите започват да ги изкупуват, но запазват рисунъка. Цялата информация за името на серията, за годината на производство и мястото, се вписва в миниатюрния печат, който всяка част на сервиза притежава.

По печата истинските колекционери могат да разберат дали порцеланът е оригинален или не, дали е стар или е съвременно производство. Оригиналният и фин порцелан отразява светлината, освен това е много тънък. Рисунъкът е правен на ръка и това си личи по релефа. А още по-добрите колекционери знаят, че англичаните работят с костено брашно, а французите – с минерално вещество. „Най-трудно се правят съдовете, които имат капачета. Трябва да напаснеш съда и капачето, което е въпрос на точни изчисления, защото при изпичането порцеланът се свива“, обяснява Валерия. И допълва, че почти всички порцеланови сервизи са с позлатен кант, защото среброто се топи при изпичането.

Снимка
старшина Валерия Пенчева

Валерия признава и това, че в колекцията си няма например Meissen Мейсенски порцелан. Марката е немска, фина и много скъпа. Няма и от английския порцелан Wedgwood, който е известен не само с това че е съвършен, а и защото английската кралица го е подарявала на височайшите си гости. Има обаче няколко чашки от марката Paragon – чашки, чиито стени са малко по-дебели от яйчена черупка.

„Разбира се, че чупя, а и често ми ги доставят начупени. Но вкарвам красивите части в бижутата от медна тел, които правя. Е, може и да се залепят. В Китай го правят и вярват, че така дават нов живот на счупеното“, обяснява старшина Валерия Пенчева, която вече 27 години е в армията. Тръгнала от Военното училище в Шумен, минала през международна длъжност в Белгия и от 2007 г. е в НВУ. Когато приела службата тук, нямала намерение да се задържа още дълго в армията, но… срещнала съпруга си и все още е в униформа.