История на факултет „Общовойскови“

Факултет „Общовойскови“ е най-голямото основно звено на НВУ „Васил Левски“, както по броя на обучаемите и специалностите за обучение, така и по броя на академичния състав. Той е наследник и правоприемник, не само на Висшето военно общовойсково училище „Васил Левски“, но и на Народната пехотна школа „Бачо Киро Петров“, Народната школа за запасни офицери „Христо Ботев“, Народното военно танково училище, Народното военно училище за преводачи, Народното военно свързочно училище, Народното военно инженерно училище, Народното военно тилово училище и Народното военно химическо училище, т.е. на по-голямата част от българските военнообразователни институции от Освобождението до днес.

До края на Втората световна война обучението в различните български военни училища и школи се организира и провежда от съответните началници и инспекторите на класовете, като на последните са подчинени щатните преподаватели (военни и цивилни). Освен това, в преподаването на учебния материал участват командирите и началниците.

В началото на ноември 1945 г. в Учебното отделение на Народното военно училище „Васил Левски“ за първи път се формират учебни звена, като се учредяват шест катедри – „Тактически науки“, „Историко-географски науки“, „Физико-математически науки“, „Социално-икономически науки“, „Езикови науки“ и „Философска пропедевтика“.

Особеното е, че катедрите не са щатни единици, макар че са назначени началници на същите. Освен това, в тях влизат всички преподаватели, асистенти и лектори, преподаващи съответните дисциплини.

В този вид катедрите съществуват до есента на 1948 година. Засега не може да се каже със сигурност дали катедрите в училището са съществували от 1948 до 1950 г., тъй като не са открити документи като доказателства.

Обособяването на днешните катедри като отделни щатни структури за първи път става в средата на август 1950 г., когато с преминаването на Народното военно пехотно училище „Васил Левски“ към нов щат, в него се формират четири цикъла: „Социално-икономически“, „Тактически“, „Огневи“ (стрелкови) и „Физкултурен“. Това е продиктувано от разрастването на българските военноучебни заведения и обособяването на училището само като пехотно.

От есента на 1952 г. се създава нов (пети) цикъл – „Чужди езици“, който две години по-късно е обединен с физкултурния и преименуван в „Общи дисциплини“.

От 1955 г. в българското военно образование започва обратен процес – закриване и сливане на някои военни училища. През есента тиловото училище от Русе и танковото училище от Ботевград се сливат с пехотното училище. Наред с това са приети за обучение курсанти от нови специалности – танкисти, автомобилисти, тиловаци и финансисти. Всичко това довежда до разширяване на циклите до шест, като новите са „Технически“ и „Тилово-финансов“. Тогава цикъл „Общи дисциплини“ е преименуван в „Общообразователен“.

След преместването на училището в гр. Велико Търново през есента на 1958 г. броят на циклите се запазва, но наименованията се променят и те са „Тактически“, „Танков“, „Автомобилен“, „Огневи“, „Общообразователен“ и „Смесен“. В хода на тази учебна година са създадени още два цикъла – „Тилов“ и „Социално-икономически“.

От есента на 1959 г. започват да се приемат курсанти за обучение в продължение на пет години, а в наименованието на училището е добавена думата „висше“. Това налага ново преструктуриране на учебно-методическите звена и циклите са преобразувани в катедри. Към началото на учебната година в щата на училището фигурират седем катедри – „Общообразователна“, „Обща тактика“, „Тактика на бронетанковите и механизираните войски“, „Техническа“, „Огнева подготовка“, „Тил и снабдяване“ и „Обществени дисциплини“.

През следващите години, във връзка с продължаващия прием на курсанти за висшия курс, броят на катедрите се увеличава в зависимост от изучаването на нови дисциплини, произтичащи от учебните планове. Така от есента на 1960 г. по-голямата част от катедрите са реорганизирани – „Общообразователната“ във „Физико-математическа“; двете тактически в „Тактика“; „Техническата“ в „Общотехническа“; „Тил и снабдяване“ в „Тил и вътрешна търговия“ и „Обществени дисциплини“ в „Социално-икономически дисциплини“. Създадени са и две нови катедри – „Електро и радиотехника“ и „Автомобилна подготовка“, с което общо катедрите стават девет на брой.

Нови промени има в 1961 г., когато се създават още три нови катедри – „Двигатели с вътрешно горене“, „Танкова техника“ и „Танкова подготовка“. Катедра „Огнева подготовка“ е закрита, а физико-математическата катедра е преименувана във „Физика и математика“. Тогава е създадена и Предметно-методическа комисия (ПМК) „Чужди езици“. През следващата учебна година (1962-1963) е закрита катедра „Общотехническа“, а са открити нови три – „Технология на металите“, „Механика“ и „Машинни елементи“. Освен това катедра „Физика и математика“ е преименувана във „Висша математика и физика“. Така общо катедрите стават 12 плюс една самостоятелна ПМК.

През август 1963 г. се възстановява катедра „Огнева подготовка“ и се създават още три нови – „Свързочна техника“, „Военноинженерна подготовка“ и „Военнохимически дисциплини“. Двете технически катедри „Автомобилна техника“ и „Танкова техника“ са слети в една – „Автобронетанкова техника“, катедра „Технология на металите“ е преобразувана в „Технология на машиностроенето и ремонт на автобронетанковата техника“, а катедра „Висша математика и физика“ е преименувана във „Висша математика“. В щата не съществуват катедрите „Електро и радиотехника“, „Машинни елементи“ и „Танкова подготовка“.

От есента на 1964 г. катедрите намаляват на девет, понеже предната година срокът на обучение в училището е намален на три години. На базата на „Висша математика“ и „Механика“ се създава нова катедра, наречена „Общообразователни дисциплини“, „Социално-икономически дисциплини“ е преименувана в „Марксизъм-ленинизъм“, а катедра „Тил и вътрешна търговия“ се влива в катедра „Тактика“ като ПМК „Войскови тил“. След една година катедра „Тил и вътрешна търговия“ отново е изведена като самостоятелна щатна единица.

През 1966 г. катедра „Автобронетанкова техника“ е разделена на две – „Бронетанкова техника“ и „Автотракторна техника“. Освен това катедра „Военнохимически дисциплини“ е преименувана във „Военнохимическа подготовка“, а „Тил и вътрешна търговия“ – във „Войскови тил“. В щата за тази година не фигурира катедра „Технология на машиностроенето и ремонт на автобронетанковата техника“.

През есента на 1969 г. училището отново преминава към висш курс на обучение – четири и пет години, което довежда до нова реорганизация на катедрите. Тогава се създава нова катедра – „Чужди езици“ на базата на съществуващата дотогава ПМК. Освен това „Бронетанкова техника“ е преименувана в „Танкотехническа подготовка“, а „Автотракторна техника“ – в „Бронетранспортьори и автомобилна подготовка“.

След една година се създава нова катедра – „Електроника“ и нова самостоятелна ПМК – „Физическа подготовка“. През 1971 г. катедрите нарастват още с една и достигат 14 след формирането на „Ремонт на автобронетанковата и инженерна техника“. Тогава са преобразувани други две катедри – „Марксизъм-ленинизъм“ става „Обществени науки“, а „Общообразователни дисциплини“ – „Висша математика“. Освен това е създадена и нова ПМК – „Военна кибернетика“.

През учебната 1972-1973 г. се създава катедра „Разузнавателна подготовка“, а катедра „Висша математика“ е преименувана във „Висша математика и физика“. Освен това, през тази година се създават и три сектора: „Свързочни войски“, „Инженерни войски“ и „Химически войски. В техните структури са включени съответните катедри – „Електроника“, „Свързочна подготовка“, „Военноинженерна подготовка“ и „Военнохимическа подготовка“, подразделенията от обучаемите курсанти, както и обслужващите звена. По същество това са първообразите на днешните факултети.

Това е най-сериозното развръщане на катедрите в организационно-щатно отношение през 70-те години, като техният брой достига 15, плюс две отделни ПМК. В общи линии то се запазва десет години, независимо от закриването на секторите през 1978 година. Същата година катедра „Висша математика и физика“ е преименувана във „Висша математика“.

През 1982 г. от катедра „Електроника“ и ПМК „Военна кибернетика“ се създава нова катедра, наречена „Военна кибернетика и електроника със секретен учебно-изчислителен център“, а от 1983 г. катедра „Ремонт на автобронетанковата и инженерна техника“ започва да се нарича „Ремонт на въоръжението и техниката“.

През 1986 г. катедра „Военна кибернетика и електроника със секретен учебно-изчислителен център“ е преустроена в катедра „Автоматизирано управление на войските“, като в нейната структура е включен и Изчислителния център. На следващата година обаче същата е разделена на две катедри – „Електроника и кибернетика“ и „Автоматизирано управление на войските“, с което общият брой на щатните учебно-методически звена става 16.

От 1992 г. е налице ново преструктуриране на катедрите, като шест катедри са обединени в три: „Тактика“ и „Автоматизирано управление на войските“ – в катедра „Тактика и управление на войските“, „Електроника и кибернетика“ и „Свързочна подготовка“ – в „Свързочна подготовка“, а „Танко-техническа подготовка“ и „Бронетранспортьори и автомобилна подготовка“ – в „Автобронетанкова подготовка“. Така броят на катедрите е намален до 13. Освен това три катедри са преименувани: „Чужди езици“ става „Езикова подготовка“, „Двигатели с вътрешно горене“ – „Техническа подготовка“, а „Обществени науки“ – „Хуманитарна подготовка“. След една година обаче са направени нови промени, които връщат предишното положение. Не е променено само името на катедра „Обществени науки“. Това положение се запазва пет години само с една промяна – през 1994 г. катедра „Електроника и кибернетика“ е преименувана в „Електроника и радиотехника“.

Приемането на Закона за отбраната и въоръжените сили и Закона за висшето образование, и влизането им в сила от началото на 1996 г. постави пред висшето военно образование нови изисквания. Структурно военните училища трябваше да преминат на факултетна организация и да се разкрият процедури за тяхната акредитация.

В изпълнение на тези изисквания, от есента на 1998 г., с въведените нови щатове, във ВВОВУ „Васил Левски“ са формирани три факултета, като катедрите са разпределени в тях в зависимост от гражданските специалности и обучаемите. Създадена е нова катедра „Физическа култура и спорт“, с което броят им става седемнадесет. Освен това, на повечето от съществуващите е променено наименованието, в зависимост от преподаваните дисциплини според държавните изисквания.

Така във факултет „Командно-инженерен“ (първи) са включени следните седем катедри: „Тактика“, „Огневи системи и стрелба“ (бившата „Огнева подготовка“), „Инженерно осигуряване“ (бившата „Военноинженерна подготовка“), „Танкова техника“ (част от „Автобронетанкова подготовка“), „Бронетранспортьори и автомобили“ (част от „Автобронетанкова подготовка“), „Техническа механика“ (бившата „Техническа подготовка“) и „Машиностроене и уредостроене“ (бившата „Ремонт на въоръжението и техниката“).

Във втория факултет – „Комуникационни и информационни системи“ катедрите са пет: „Военни радио и телекомуникации“ (бившата „Свързочна подготовка“), „Радиоелектроника“ (бившата „Електроника и радиотехника“), „Автоматика, информационна и управляваща техника“ (бившата „Автоматизирано управление на войските“), „Ядрена, химическа, биологическа защита и екология“ (бившата „Военно-химическа подготовка“) и „Висша математика“.

В третия факултет „Специално и тилово осигуряване“ са също пет катедри – „Разузнаване“ (бившата „Разузнавателна подготовка“), „Приложна лингвистика“ (бившата „Езикова подготовка“), „Войскови тил и стопанско, управление“ (бившата „Войскови тил“), „Обществени науки“ и „Физическа култура и спорт“.

Липсата на прием на обучаеми курсанти през 1999 г. довежда до закриване на катедра „Висша математика“ от началото на 2000 г., когато се въвеждат новите щатове. Освен това, за да се спазят изискванията на Закона за висшето образование за хабилитация на началниците на катедри, се налага обединяване на някои от тях: „Тактика“ и „Разузнаване“ в „Тактика и разузнаване“; „Обществени науки“ и „Приложна лингвистика“ в „Обществени науки и приложна лингвистика“. Така катедрите намаляват до 14.

Поради това, че няма прием на курсанти във ВВОВУ „Васил Левски“ и през 2000 г., от 1 септември втори и трети факултет са обединени в един – „Комуникации и логистика“. Освен това катедра „Разузнаване“ е отделена от „Тактика“, но към последната е включена катедра „Физическа култура и спорт“ като методическо направление. Така броят на катедрите се запазва 14 – по седем в двата факултета.

От 1 септември 2001 г., независимо от възобновения прием, двата факултета се обединяват в един – „Общовойскови“. В него има общо 12 катедри. Промените в тях се изразяват в това, че катедрите „Танкова техника“ и „Бронетранспортьори и автомобили“ се обединяват в катедра „Танкова техника, бронетранспортьори и автомобили“, а катедрите „Военни радио и телекомуникации“ и „Радиоелектроника“ – в катедра „Комуникационни и информационни системи“. Освен това, катедра „Автоматика, информационна и управляваща техника“ се преименува в „Компютърни технологии“, а катедра „Техническа механика“ – в катедра „Математика и механика“.

На 14 юни 2002 г. ХХХІХ Обикновено народно събрание взема решение за преобразуване на трите военни училища – във Велико Търново, Шумен и Долна Митрополия в Национален военен университет „Васил Левски“ с три факултета.

Съгласно новия щат от 1 септември катедрите на факултет „Общовойскови“ се реорганизират и те са сведени до седем: „Организация и управление на тактическите подразделения от Сухопътните войски“, „Комуникационни и информационни системи“, „Техническа логистика“, „Инженерно осигуряване, техника и технологии“, „Природоматематически науки“, „Стопанско управление и логистично осигуряване“, „Обществени науки, лидерство и приложна лингвистика“.

От есента на 2005 г. катедра „Обществени науки, лидерство и приложна лингвистика“ е преобразува на катедра „Хуманитарни науки“ и департамент „Чуждоезиково обучение“.

През юли 2006 г. катедра „Техническа логистика“ се преобразува в „Управление на ресурси и технологии“, „Инженерно осигуряване, техника и технологии“ в „Инженерно осигуряване“, а „Хуманитарни науки“ в „Национална и регионална сигурност“. След една година е възстановена и катедра „Разузнаване“.

От юни 2010 г. катедрите на факултет „Общовойскови“ се увеличават на девет, тъй като е създадена нова катедра – „Езиково обучение и физическа подготовка“.

След две години катедра „Езиково обучение и физическа подготовка“ отново е преобразувана в департамент, а от катедрите – „Инженерно осигуряване“ и „Природоматематически науки“ е формирана нова с наименование „Защита на населението при бедствия, аварии и катастрофи“.

От юли 2016 г. катедра „Организация и управление на тактическите подразделения от Сухопътните войски“ е преименувана във „Военни науки“, „Защита на населението при бедствия, аварии и катастрофи“ – в „Защита на населението и инфраструктурата“, „Стопанско управление и логистично осигуряване“ – в „Логистика на сигурността“, а „Разузнаване“ – в „Специализирана подготовка“.

Понастоящем факултет „Общовойскови“ се състои от седем катедри – „Военни науки“, „Комуникационни и информационни системи“, „Управление на ресурси и технологии“, „Защита на населението и инфраструктурата“, „Логистика на сигурността“, „Национална и регионална сигурност“, „Специализирана подготовка“ и Учебно-производствен комплекс – специфично звено за провеждане на практически занятия.