„Кибертероризмът е тема, която тепърва ще навлиза с цялата си мощ и проблемност в обществения ни живот. Истината е, че редица експерти продължават да отричат това явление и считат, че кибертероризмът е фаза от конвенционалния тероризъм. Обаче голяма част от нашето ежедневие вече се дигитализира и формите на проява на кибертероризъм станаха все по-чести и все повече. Ако не вземе мерки навреме, последиците ще бъдат трудни за овладяване“, категоричен е доц. д.н. Драгомир Кръстев, чийто докторат „Институционални механизми на полицейското и съдебно сътрудничество в ЕС“ е защитен в Националния военен университет „Васил Левски“.
Доц. Кръстев беше гост на Годишната научна университетска конференция във Военния университет и откри форума с пленарен доклад „Кибертероризмът в глобалното общество“.
„Трудно ще ни бъде да вземем каквито и да било мерки само на национално ниво, защото киберпространството е необятно. Там факторите време и пространство изчезват. Има случай, хакер в Санкт Петербург да извършва хакерска атака в американска банка. После прави транзакции във Финландия и Израел. Освен че хакерът е на хиляди километри от страната, в която извършва атаката, той замесва в деянието още две страни. При каквото и да е законодателство в дадената държава, ако няма силно междудържавно сътрудничество, сме обречени. Мащабът на киберпространството е и над ЕС, и над НАТО, над всякакви съюзи и формирования“, допълва още доц. Кръстев.
И уточнява, че дори и атаката да бъде установена, дори и да има заподозрян, от чисто процесуална гледна точка - събирането на доказателства, трансферът на тези доказателства, допустимостта им, различните закони, различните правни системи, множеството структури, намесени в ситуацията, правят този процес много труден.
Първата регистрирана „хакерска атака“ в България например е от 1983 г. Тогава касиерка в Балкантурист прави счетоводна измама. „Веднага отварям една голяма скоба, че понятията компютърно престъпление и киберпрестъпление не са равнозначни, защото за компютърното престъпление ти трябва само един компютър, който може да бъде използван образно казано като пишеща машина. Докато за киберпрестъпление трябва да има мрежа. Точно тук са пропуските и в нашето законодателство. От 2002 г. има една глава 9 А, в Наказателния кодекс, която урежда компютърните престъпления, но за киберпрестъпленията все още няма нищо“, казва още доц. Кръстев. От края на 2018 г. България имаме Закон за киберсигурност, който е приет след въвеждането в сила на Директивата за мрежова сигурност от 2016 г. на Европейския съюз.
Темата е нова, признава доцентът по национална сигурност и допълва, че трябва да бъдат направени редица обучения дори по малките фирми и администрации. „Понеже се занимавам и с киберсигурността на пристанищните комплекс, съм се натъквал на сериозна грешка и там - служителите ходят със собствени таблети и смартфони, което веднага компрометира системата. Каквито и защити и антивирусни програми да си сложил, такава мрежа е несигурна“, категоричен е доц. Кръстев, който чете лекции във Висшето училище по телекомуникации и пощи и във Варненския свободен университет „Черноризец Храбър“.
Откакто, преди три години, той започнал да преподава във Висшето училище по телекомуникации и пощи на студентите, които учат киберсигурност, той започнал все по-дълбоко да навлиза в темата за киберпрестъпността. Тя има три основни измерения – технико-технологично, правно-организационно и политическо. Заради всички тези нива, които се оказват необятни, темата трябва да е междудържавна, категоричен е доц. Кръстев, който е завършил право и история във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, докторантура по национална сигурност във Военния университет, има и специализация във Военната академия „Г.С.Раковски“.
Не обича да гледа фантастични филми, но е категоричен, че те отдавна са реалност. „Страх ме е дори да си помисля какво могат да ни причинят машините. Затова и не смея да правя прогнози като историк и като специалист в сферата на националната сигурност, колко по-умни могат да станат умните машини. Наскоро четох една книга, че вече има умни протези, които могат да бъдат командвани. И веднага се появява следния казус, който дали е нравствен, или е наказателно-правен... Както си седим сега и някой хакне моята протеза, и аз започна да удрям с тази си ръка, аз дали съм виновен за това, след като не контролирам ръката, която иначе е моя? А има и умни хладилници, които изчисляват колко да ядем на базата на килограмите ни. Има часовници, които, като знаят на какво разстояние работим и кога е трафикът, те ни будят в точния час, за да не закъснеем за работа“, казва до. Кръстев и признава, че всички умни машини, когато се използват недобронамерено, стават опасни.