На 15 декември 1891 г. е приет Закон за устройство на въоръжените сили на Княжество България

В основата на разработването и приемането на закона е тогавашният военен министър майор Михаил Савов (на снимката), който е завършил Военното училище в състава на неговия първи випуск (10 май 1879 г.).

Военен министър майор Михаил Савов

Освен това той е и един от видните началници на Военното училище. При внасянето на закона в Народното събрание той произнася реч, в която подробно обяснява мотивите за разработването и приемането на нормативния акт. Основната идея е, че при бъдещ военен конфликт на България ще бъде нужна многочислена (масова) армия, която ще бъде съставена от целия народ.

Съгласно закона въоръжените сили на княжеството ще се попълват от цялото мъжко население, което има българско поданство и е способно да носи военната служба. Освен това въоръжените сили се делят на три категории – действаща армия, резервна армия и народно опълчение.

В действащата армия влизат наборите от 20 до 30-годишна възраст. Предназначението й е да води бойни действия на територията на страната и извън нея.

В резервната армия влизат наборите от 30 до 37-годишна възраст. Тя има спомагателно назначение по отношение на първата като при нужда се предвижда да бъде използвана и за самостоятелни действия.

Народното опълчение се дели на два призива. В първия призив влизат наборите от 37 до 41-годишна възраст. А във втория призив – останалите четири набора до 45-годишна възраст. Народното опълчение също има спомагателно назначение към действащата и резервната армия, но при нужда се допуска първият призив да бъде използван за усилването им. Вторият призив не може да бъде използван вън от пределите на страната.

Съгласно документа, мирновременният личен състав, предназначен за развръщане на действащата армия, носи названието „Постоянни войски“, а този на резервната армия – „Резервни кадри“. Количеството на постоянните войски и резервните кадри се определя на около 1 % от населението на княжеството. Постоянните войски, съгласно закона, в мирно време се състоят от пехота, кавалерия, артилерия, инженерни войски, местни войски, погранична стража, спомагателни войски, флот, военни ведомства, учреждения и заведения.

Управлението на трите групи войски от въоръжените сили се осъществява според закона от Военното министерство, което е висше военноадминистративно учреждение в княжеството. Чрез него се провеждат всички разпореждания и предначертания на изпълнителната власт. Министерството се състои от щат на армията, административен отдел, военносъдебен отдел, канцелария на Военното министерство и военен съвет.