Три дами от администрацията на НВУ се разделиха с университета и с колегите си

Три дами от администрацията на Националния военен университет „Васил Левски“ се разделиха с вуза и с колегите си след дълги години служба. Психологът Донка Панайотова, инспекторът Красимира Събева и библиотекарката Татяна Дончева получиха благодарствени адреси от началника на Военния университет бриг. ген. Иван Маламов. Той им благодари за всеотдайността и за труда, който са положили в университета, който винаги ще остане с отворени врати за тях.

Донка Панайотова: „Занимавах се с три науки, които изучават човека“

Снимка

„Тук съм повече от 31 г. и всички като мен за по-младите ни колеги галено сме „Сладките динозаври“. Аз не знам дали се усещам като динозавър, обаче си признавам, че тук ми беше много хубаво. Няма да кажа онази клиширана фраза, че младостта ми е минала във Военния университет, защото, казано така, звучи, все едно някой ми е отнел младостта. А аз се радвах на младите си години тук, на зрелите си години - също, радвам се и сега, когато правя място на идващите след мен“, усмихва се Донка Панайотова, която е завършила българска филология и психология във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ и риторика в СУ „Св. Климент Охридски“. До преди две години е преподавала военно лидерство и риторика в Сержантския колеж.
„Всъщност съм се занимавала с три науки, които изучават човека. Макар и само като литературен образ, литературата се занимава с човека. Риториката е наука, свързана с умението да комуникираш, а психологията се яви при мен като венецът, като завършващото звено“, признава Донка Панайотова и допълва, че ако някой ден седне да пише книга и в книгата има герой – военнослужещ, то този герой ще бъде силен, горд и непобедим, ще умее да работи в екип и ще съчетава всичко онова, което тя е търсила в курсантите по време на психологическия подбор. С една дума този герой ще бъде вселена.
„Все пак съм длъжна да уточня, че героят ми ще е вселена, защото аз съм за цял живот свързана с тази професия. Свекър ми, който вече не е между нас, беше офицер. Съпругът ми е пенсиониран офицер, зет ми е действащ офицер, дъщеря ми е сержант. Аз съм тук толкова години, така че, ако някой ден измисля такъв герой, той ще бъде едно чудо“, обяснява г-жа Панайотова.
Тя е на практика един от първите служители в университета, който се среща с бъдещите първокурсници. Около 20 минути продължава психологическото интервю, в което тя се опитва да разбере момчетата и момичетата, техните мотиви да кандидатстват в Националния военен университет и дали силата на характерите им ще бъде достатъчна, за да останат до края. „Истината е, че в един разговор е трудно да разбереш човека. А и средата, в която попадаме, ни променя. В последните година – две забелязах, че младите хора все по-малко знаят за военната професия. Предишните поколения поне са чували разказите на своите бащи и дядовци за войнишката служба, но днешните – не са. Затова се опитвах да разбера мотивите, с които идват тук и ги питах филми ли са гледали или са играли военни компютърни игри“, казва още г-жа Панайотова.
Така тя с изненада установила, че компютърните игри са последната мотивация, която води момчетата и момичетата в НВУ. По-често мотивация за тях се оказвала информацията в сайта на университета, това че военнослужещите имат авторитет в обществото или фактът, че в семейството има военнослужещ.

 

Красимира Събева: „Преживях всички трусове в системата заедно с моя университет“

Снимка

С гордост и събрана обич си тръгва от Националния военен университет „Васил Левски“ и инспекторката Красимира Събева. Тя е тук от 1999 г., когато станала част от тогавашната Научно-изследователска секция. През 2004 г. продължила в Учебен отдел, а шест години по-късно била назначена като инспектор в деканата на факултет „Общовойскови“.
„Преживях всички трусове в системата заедно с моя университет. Работих с курсантите и те ме поддържаха млада през всичките тези години. Наблюдавах ги как се променят от първия ден, в който ставаха курсанти до последния, когато си тръгваха вече лейтенанти. Как от деца се превръщат в мъже и жени, които в пети курс вече са напълно наясно каква професия са си избрали“, споделя г-жа Събева и признава, че често се е случвало да си говори с курсантите за спецификата на офицерската професия.
„За да станеш офицер, първо трябва много силно да го желаеш, да си мотивиран, защото този път никак не е лесен. Тук те трупат знания в различни науки, но формират и умения да боравят с техника и оръжия и трябва да бъдат волеви и борбени, за да успеят. Не успяват тези, които идват тук под нечие чуждо давление и най-често това давление е родителското. Няма да забравя никога един случай още докато работех в Учебен отдел. Идва една майка и възторжено обяснява как най-голямата мечта на сина й е да бъде офицер. Един месец по-късно това дете си тръгна, защото се оказа, че това е мечтата на майка му“, разказва Красимира Събева, която е инженер по образование и в кариерата си има няколко години стаж в Радиозавода във Велико Търново, а след това и в Професионалната гимназия в Дебелец, където е била учител.

Татяна Дончева: „Лицето на един университет е неговата библиотека“

Снимка

След стотици хиляди часове, прекарани сред книги, учебници и документи, университета напусна и старши експерт звено „Библиотека“ Татяна Дончева. Тя е библиотекар в НВУ вече 32 години и преди да постъпи на работа тук, пак е била библиотекар. „Аз съм възпитаник на Държавния библиотекарски институт, имам и магистратура по библиотечно дело, библиография и библиотекознание във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. Имах късмета целият ми път да премине в библиотека – регионална, читалищна, университетска. Не съм работила само в частна библиотека“, признава Татяна Дончева и допълва, че тези 32 години в Националния военен университет за нея са били чест и привилегия.
„Мен са ме учили, че лицето на един университет е неговата библиотека. И се опитвах така да работя, че да бъда вярна на това. Не спирам да чета и да се усъвършенствам. Чета, защото нашата работа има невидими дейности и за да ги извършвам, трябва да чета. Трябва отлично да познавам пътя на книгата преди да стигне тя до читателите. Чета, за да имам информация и да мога да помагам на читателите, които при нас са обучаеми“, казва още г-жа Дончева. И допълва, че вкъщи също чете и тогава предпочита да потъне в света на научно-популярната литература и на популярната психология.